Ако някога умра

Ако някога умра,
ще бъда вятър,
а не рисунка
на моливните ти листове.
 Ще бъда истински свободно,
над житата,
и ще намирам нови истини..

А засега съм във тревата
и само слънцето ме е открило.
Ако някога умра, ще бъда вятър..
В ръцете ти.
От твоето ветрило.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=511544

Безименните души

Заплети ме в своето листо,
за да останем свои винаги.
Това, което е било
е съкровено и безименно.

А колко е душата на едно
листенце, над което е
преминала..
стара есен
клюмнало дърво..
Заплети ме в своето листо,
завинаги.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=507119

Последни минути

Идват късни последни минути.
Крайно време си е за раздяла.
Всеки тръгва към свойте приюти.
Всеки знае, че нещичко дал е..

за деня, който мръкна се вече!
С който трябва да се разделим!
Само спомен остана ни, вечен
затова нека го разменим!

По равно. За всеки да има!
С малко смях и шепа мечти!
Малко истинска обич, ранима,
и приятели с честни очи..

Всеки тръгва към свойте приюти.

Крайно време си е за раздяла.

Всеки знае, че нещичко дал е..
Идват късни последни минути..

03.07.2011

Към себе си

На топка свити чувствата,
изгубил усета в изкуството,
се връщам пак към себе си.

Къс по къс.
Миг по миг
събирам частите.
Преваляват мислите.
Натежават думите.
Изоставяш смисъла.
А помежду ни е
бездънна пропаст..

Някога скачахме.
Стремглаво и безотговорно
към своето завинаги.
Към нещо истинско, просторно
светло..

Час по час.
Миг по миг
нареждам стари ребуси.

Час по час,
миг по миг
се връщам пак
към себе си.

25.06.2011

Спирка

Припомни ми как се обича!
Някога можех така -
без мисъл, тревога и нищо излишно.
Бях просто дете във света!

Бях силен и смел.
Безстрашен герой!
Всеки миг за теб се тревожех!

Дон Жуан, Сганарел,
а, накратко, бях Той!
И вярвах,
че винаги "може"!

Тази първа любов твърде рано дойде..
Тази първа любов преобърна
всяка малка представа
на горкото дете..

а то я чака
сега
да се върне.

23.06.2011

Нека

Синьо светло платно,
разпиляно във ириса
на поглед - свободен
във вятъра.

Малко слънце-кълбо
се прокрадва там, ти ли си?
Дъх на родно сено
от поятата..

А сме само едно
малко стръкче от мириса..
Малка част от света
необширен!

Нека правим добро,
колкото са ни силите!
Та дори без следа
от разбиране..

31.05.11

Нищолог

- Ти какво правиш?
- Нищувам преди лягане.
- И една тишина?
- И една нищота.
- И чуваш само звездите?
- Чуваш само нищиците..
Как тихо нищукат..

-.. Тъжно ми е!
- И на мен.

30.05.2011