"Кораб на мечтите"

Така е. Понякога просто е така!
В живота ни се случва, но за кратко.
Една ръка заплитаща ръка..
и няколко секунди плават гладко..

***

Виждат пясъци, скали и миди,
а брегът в морето им навлиза.
Само с пръстите си се достигат.
А са толко, толко близо..!

***

Всеки кораб търси своя пристан.
Това не бива да ни спира в любовта!
Нали светът ни затова е бил измислен.
Така е.
Понякога просто е така.

10.09.2011

На Фреди

Шоуто трябва да продължи!
Макар и вече по-сиво..
65 години. Какви!
Ала липсва ни някой горчиво.

А когато му чуеш гласа,
сякаш в другия свят си изпратен.
Където е имало звук, светлина!
Където човекът бил вятър!

Бил буря от дъжд и от ноти..
Гласът му пленявал най-строги сърца!
А днес все се чува глас на роботи..
и сцената търси ли търси гласа.

Светът днес си спомня
за твойта победа!

Обичаме те, Фреди!

05.09.2011

Туп

Сърцето се свива, а после без памет
отново избутва толко нужната кръв!
Без никакви рани, без никакви рани..
забива тъй, сякаш за своя път пръв!

И то заживява, но в главите ни само
изгарящи чувства, надежди, без ред..
Но не отшумява, но не отшумява.
Та то е наш малък и скромен поет!

Без някакви думи..
За живота е лупа.

И само Туп-тупа.
И само Туп-тупа.

27.08.2011

2-3 думи

Зная, че пиша доста скучно и сиво.
Все любов и луна, и звездите, и трепет..
Ала все не достига и все не достига!
Хем я давам.. и давам я с шепи!

От сърцето.. а понякога хрумка ненужна -
тук на някого мила, там на другия чужда..
Пък понякога просто 2-3 думи под рима
без смисъл дори, без чувства да има.

Тук зад думите мога
да се върна към себе си.
Да направя тревога,
да прелитам във времето!
Да мечтая за влюбване,
да те губя в поемите!
Да събирам изгубени
части от времето..

Да те трогна,
зарадвам
или пък засмея..
Поне за момент те завладея..
После всичко остава на листа.
Чувства.. със няколко спомена бистри.

Кого би посочил, ако бе диригент?
Сега.
Тук.
Точно в този момент.
Дори временно..
Какво би откраднал
за себе си?

16.08.2011

Обещание

Ще се връщам от много далече,
но дали ще съм същия още?
Все към теб ще вървя, ден и нощем!
И как ще ми се тук да съм вече..!

Не плачи..
Не плачи!
Недей хвърля сълзи!
Аз света си за теб
бих обърнал!

От зори..
Ала ти
не ми даваш дори
нито миг, нито миг
да се върна.

15.08.2011

Когато се разрових в себе си

Така е по-лесно, по-леко нали?
Няма спомен 
от горчивото лято..,


в което оставен бях аз, а не ти.
Сън огромен,
но на непознати!


Ти бе любовта!
Беше слънце и вятър,
беше дъжд над горещи очи!


Но къде си сега?
Толкова непозната..
Само шум от неспрели вълни..


***


Само пяна и пясък и утро
някъде на откраднат шезлонг.
В мрачен изгрев, от който се спусна,
и ми каза за кратко: "So long!".


Само буря, в която не виждам,
че съм плакал, или пък вълните..
които така безпощадно обиждат,
са застанали тихо в очите.

*** 


Сън огромен,
но на непознати,
в който оставен бях аз, дори ти..


Няма спомен
от горчивото лято..
Но така е по-леко, 
по-лесно, 
нали?

04.08.2011

Бавно

По-бавно се стига към края.
Към края е бавно и трудно.
По пътя не искам да зная
как бавно се движа, и мудно.

А пътя да вдишвам и гледам.
Да мога да се насладя.
щом стигна аз пак да мечтая
за пътя, по който вървя.

08.07.2011

P.S. Inspired by: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=disappointed&id=515361