събота, 19 април 2014 г.

Стъпки

Стъпките са още само във снега.
Те нямат смисъл на достигаща пътека.
Те нямат начин да оставят в теб следа
и да намерят пътя към човека.

На чужди хора са. Преплетени и смели,
но твърде болни и объркани следи.
Оставам тук. На мястото. Човекът,
останал сам в безбройните пътеки

да търси своите мечти.

19.04.2014

четвъртък, 3 април 2014 г.

Сега

Докосни ме.
Далече.
Не стигам.

Отново.
Пак чакам.
Все път.

Намирам.
Целувам.
Откривам.

Мечтая!
Готов съм!
Сънят!

Пътувам.
Не плача.
Преставам.

Не съм сам!
Далеч съм.
Докрая.

Оставам.
Оставам.
Оставам.

Мечтая!
Мечтая.
Мечтая..

03.04.2014

неделя, 9 февруари 2014 г.

So what?

И питаш ме "So what?"
е смисълът тогава
в безумния ни свят..

На всеки -
толкова добре известен!

И все така останал
напълно непознат.

09.02.2013

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

вторник, 4 февруари 2014 г.

Все още

Жив съм! Жив съм все още, когато
ме стяга в гърлото мъничка бучица.
Когато, бездумен, навел съм главата си
и скрил съм се в тон между звуците.

Някъде. В пространственото, тихо междулиние.
В размерността на чувства равноделно-ненамерени.
Статусът ми днес въобще не е "на линия".
"Зает" със себе си, говоря за доверие.

Говоря за живота. За полета на птиците!
За всички пъстроцветни, тъмно-сини пеперуди..
Говоря за обичане. За някакво обичане.
Влюбените хора в пеперудите са луди!

Тихичко преглъщам. Бавно и съзнателно.
Оставям себе си и продължавам сам - от края.
Времето минава - късо, но старателно.
Тихо ми напомня, което вече зная -

Смисълът е само в Любовта.

04.02.2014

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Върху тревата

Мислил ли си някога,
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -

Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)

И целият светъл и надземен рай.

О, гравитацие,
дръж ги докрай!

Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.

16.01.2014

петък, 10 януари 2014 г.

Комета

С цветни шапки е отрупана нощта,
забулена с юрган от междузвездия.

Чорапите й имат млечен път - дъга,
а мотото им е -  "Не ни поглеждай!"

Сънува, че луната й е мъничко дебела
и иска да отслабне - суета!

Звездите се кикотят - Хайде, Донатело,
нарисувай по-изтънчена луна!

А там, далече,
с малката си точица,
на другия полярен
и неземен край,
лети един мъник
с комета,
без посочица,
и търси своята планета,
без да знае,

дали все пак,
за мъничко..
накрая..

преди да се изгуби
сред звездите..

Най-важно е,
на този свят,
да се мечтае!

Мечтите са най-верният
спасител.

10.01.2014