Края на нощта

Стъпвам бързо. Стълбите пропадат.
Няма време за несигурност.
Вятърът отдавна е удавник.
Научих се да плувам и във мислите.

Не искам вече океани
на изгубени, безсмислени пирати.
Не искам вече да оставам,
където всичко непознато

ме залива с пълното безумие
на лудост, лутане и безтегловност.
Където чувствата са кратко лято.
Където нямам никаква готовност..

И спускам се по стръмното, надолу,
на своя собствен, малък свят.
Не ми остана време за глаголи.
Аз просто съм. Останал.
Търсещ. Непознат.

Изгряващ. Сутрешен, незнаещ.
Искащ. Вярващ в чудеса.

За миг докосвам с пръсти по безкрая
и после дълго търся края на нощта.

05.06.2015

Заек

Аз искам да те помня все така..
като самотен заек в лудата ми шапка.

Като последна бучка захар на нощта,

разтваряща се бързо, без да ме дочака.

2016

 

Защото винаги ще има разстояния

Какъв ли щеше да бъде светът,
ако бях нарисувал друга пътека?
Ако вместо нощта избрал бях денят?
Ако вместо любов бях намерил утеха?

Ако, вместо да бързам, направил бях път,
за да може да мине пред мене човекът.
Ако просто оставах от първия път
без да изчезвам заради страховете..

Ако имах очи, за да видя през скритото,
където навярно е имало обич.
Ако можех по-малко да сея със ситото
и да приемам (без да слагам във скоби).

Ако можех да дам свободата на птиците,
които с перо в мен оставяха думи.
Ако вярвах по-истински във безграничното.
Ако вярвах за миг, че не съм се загубил.

Ако беше така, то тогава едва ли
щях да имам мастило за всичките думи,

с които изграждам сам своите канали,
и стълби
и мостове

и път помежду ни.

25.05.2015

Мъничко ти

Дали любовта е такава, каквато
я познавам - бърза, дръзка, но чиста?
Когато излизам от реалността си,
когато не искам за мен да си мисля..

Когато животът изважда палитрите
и изсипва мастилено-цветни бои!
Когато съм жив в момент на избистряне
и виждам мечти, виждам само мечти!

И вече няма въпросителни знаци.
Летя. Нося нощта на ръце!
Звездите отново нещичко значат
и съм просто дете с голямо сърце!

Когато очите са остров, скривалище,
в което се крия. Дали ме намери?
И вече не съм от най-неразбраните.
Вече си имам постеля с дантели.

Заспивам във сън, където сме двама.
където отново пътешестват звезди!
И знам - любовта не е само измама
тук сме само аз,
само аз.
И мъничко ти..

Дали това чувство е всъщност за двама,
изоставено, за да се разбере?
Рисувам дъга. Остава ми само
да измисля море с необятно небе.

Остава ми само да те целуна -
най-верният страх, когато летя..
Когато сам себе си бавно разгъвам
и показвам най-тъмна и страшна страна.

Когато най-първата мисъл е бягство.
Любовта ми тежи. Доста много тежи.
Оставям за теб едно мъничко място
до мен със безбройни врати.

И всичко накрая остава възможно.
Оставаш сама, сама ти да решиш.
Дали любовта е толкова сложна?

Или просто сме аз
и мъничко ти?

Диксит

Червеният заек не бърза за никъде.
Той скача от блокче на блокче.
Има стопанин - малко е мнителен
и не трупа особено много от точките..
А зайчето върти се, оглежда, мирише
всяко цветче от гората по пътя.
Май се обърна назад - взе да тича!
В грешна посока нещата въртят се!
Но нашият заек най-хубаво знае
как да спечели играта.

Макар да остана самотен накрая,
все още щастливо подскача в гората!

Вечерната ми стая

Сън си сънува сънливият ленивец.
Дали не се преструва?
Хърка, но не чува.
Краката му танцуват,
устните - целуват!
Свири със нослето
и е музикален общо взето..

Я си представете:
цял оркестър от ленивци!

Пицикато или пък стакато -
така е като цяло
многохармонално
и недирижирано
самотно ято.

Би било така приятно,
да не бъде толкова тиха,
вечерната ми стая.

2015

Където и да ме отведе

Светлината е някъде близо.
Небето - все още сънува.
Сърцето тъжи, но пък е чисто -
не бърза с тъгата си да се сбогува..

Очите тежат. За безкрая мечтаят,
нарисуван от думи, и хора, и смях..
Две птици кръжат - дали пътя си знаят?
Не съм ли изгубен и аз като тях?
Детето от мен ден след ден си отива.
Аз го гоня през дъжд и студени сълзи.
Всяко утро със нова надежда откривам!
Всяка вечер заспивам сред нови звезди..!

Аз никога няма да спра да мечтая!
Животът така ми дарява криле.
Дори и пътя си сам да не зная
го оставям,

където
и да ме отведе.