Все още вали

Мокри устни. Топъл дъжд.
Една ръка. Една пътека.
Топли чувства от веднъж.
Една луна заспива леко.

Ти си тук. Или не си.
Мое малко, невъзмездно щастие.
Кратък сън ми донеси
със всички невъзможни части.

Аз съм тук и пак не зная -
как придържат се ръце?

И все посягам към безкрая..
Ах, глупаво,
ах, глупаво.

Ах,
глупаво сърце.

03.10.2015

Краткото ти

Не, не мога вече да остана.
От нощните очи не сме се скрили.
Някои ти казваха на име - Вилияна.
За мен остана краткото ти - Вили.

И бродили сме дълго по килима на нощта.
Намирали сме куп от многолистни детелини!
Но мястото ми не е тук на меката трева,
облегнат пак на твойто рамо сред жасмини..

Не ще сънувам вече този сън,
обагрен от косите ти в канела.

Оставям всичко
на прозорчето отвън,

дори да разбера,
че нищичко не би си взела.

01.10.2015

Есенно

Листата ми напомнят месеца, сезона,
и въпреки, че още са така зелени,
така красиви, останали на клона,
в тънкия гръбнак пак спуска се студено.

И нежно с пръсти ги докосвам по сърцето.
Нашепвам им как приказно бе миналото лято..
А те при мен остават. Остават ми в ръцете.
Мечтаещи за нова пролет
във полета
на своето червено ято.

29.09.2015

Вятър

Вятър са думите, които

тихо седят на небцето.

Сгъвам пак облаци скрито

и дълго ги търся там на небето.

Шепот е сега мисълта ми.

Само аз я чувам - безсилна,

влачеща бавно, отново страха ми

към тяло, отдавна изстинало.

Боря се с всички призрачни думи,

а те не остават в ръцете.

Има ли всъщност нещо между ни

или пак съм излъгал сърцето?

Допир - досущ като истина

се приплъзва по моето рамо..

Ти ли си, моя, изгубена?

Или просто сънувам те само?

Вятър са всичките истини.

Времето все се търкаля.

Понякога чувствам, че искам те,

но все така бързо

и сам се провалям.

29.08.2015

Остави ме

Помни ме, както помнят се съзвездия.
Не ме оставяй сам да полетя.
Живея всеки ден за своето възмездие,
но винаги оставам на своята звезда.

И правя се на много малък принц.
Посаждам шепи от червени рози.
Сърцето ми далеч не е изстинало
и търси своята любовна проза.

Но всичко е отрупано във стихове.
И бавничко разгъвам смачканата рима..

Не ме оставяй сам да полетя.

Пък ако трябва -
остави ме.

Комети

Луната и звездите са сами дула,
застинали във скута на сърцето.
Покривам ги със чаша вино на нощта,
но все по-силно и безмерно светят.

Нали така удавят се звезди?
Нали ще бъдем вечно вплетени?

Едно сърце остава да гори
и да подрежда своите комети.

21.08.2015

Храм

Когато си щастлив и пълен с цветове!
Палитра от дъга се е изсипала в кръвта ти.
Когато са наблизо всички богове -
на любовта, усмивките и сладките възприятия.

Когато през нощта
намираш нежност и във мрака,
разхвърляш всички страхове ненужни.
Когато с нетърпение към идващото чакаш
и все така си буден. Все така си буден!

А кротко и смирено се е сгушил в тебе спомен.
(Забрави ли какво е да те носят на ръце?)

Сърцето се превръща в храм.
Прозорецът - навън отворен.

Така е по-добре.
Така е много по-добре.

03.08.2015