Пости

Постно уиски със зеле.
Зеле със малко месо.
Дали това определя?
Или ме кара
да вяравам в едно -

Няма значение какво вечеряш,
а какво си мислиш,
докато го правиш.

27.11.2010

Някой друг

Унасям се в прегръдките ти чужди.
Ти пак обичала си някой друг.
Прекрасно е, но бързо се събуждам.
Не ме моли.
Аз няма да се върна тук!
Където само преди час
някой обещавал ти е с думи..
За вечността, за пътя без компас.
За всички мънички неща, но помежду ви..
Където нечии ръце запретвали са твоите ръкави.
Тук нямат място моите ръце.
Тук няма място за очи кафяви.

Събудих се в прегръдките ти чужди.
Защо обичала си някой друг?

27.11.2010

Бетовен

Трябва ли ни любов, за да дишаме?
Дишане или любов би избрал?
Бетовен, без слух, пак нещата си писал е.
И не се е отказал.. И не се е предал!

***

Да ти вземат музиката,
но да продължиш
да обичаш..

21.11.2010

Покана

В разкъсаната ми фланела побери се,
където, като малък, събирах си череши.
Фланелата е още здрава,
фланелата е още здрава..
фланелата..

Но къде "подягодите" са черешите?

16.11.2010

Когато кадърът изщрака

Къде ли си?
Не съм те виждал от години.
А някога така силно се обичахме..

Добре ли си?
За пътешествие замина ли?
Свободна ли си, както се заричаше?

Всеки път,
когато снимам, те усещам.
Когато кадърът изщрака.

Така вървят
годините - на въртелешка.
"Пътув, пътув" ми казва влакът.

Аз пазя си, все пак, един
кадър, ако пак се срещнем.
За една усмивка може би..

дори през радостни
сълзи горещи.

15.11.2010

Двадесет и две

Двадесет и две годишно, отлежало.
Истинско. Не ме предлагат за менте.
Използваш ме.
Изпиваш ме до дъно ожадняла
и вливам се във теб за миг поне.

А после ме сънуваш, може би случайно.
Будиш се, забравила за вчера.
В сърцето си ти криеш малка тайна
и чувстото, че някой те намери.

Тихо е в горчивото ми утро.
Доливаш си от празната ми стомна.
Усмихваш се.
Дали си радостна, че утре
нищо от това
ти няма да си спомняш?

14.11.2010

Свобода

С високо вдигната глава!

Със вик на бойното поле.

С юмрук в лицето на врага.

С горящо от любов сърце..
С очи, презиращи през сЪлзи!

С уста, ругаеща през вятър!

С коси, преплетени на къдри

от дъжд, от кръв, от мръсен пясък.

Небето се тресе от този крясък,

от пулс на хиляди сърца..

Това не е любов.
Това не е любов.

Това е обичта на свобода.