Раздяла

Понякога не става за поезия
и не е време за обичане.
Боли ме.. от безмилостните тези.
От това как бързо се отричаме..

От думите ти ме боли най-много.
Благодаря за миговете ни незабравими!
Ще те помня. Дори и да не мога.
прости ми..
прости ми..
прости ми!

28.05.2012

София На Живо

(на Дани :] )

Б езкрайност. Отдавна те мечтая!
л ипсваше, но вече преболя.
а днес те търсех, без дори да зная!
г ледах лудата танцуваща тълпа..
о пиянени, разбъркани хора.
д али не бях един от тях?
а днес те търсех и за теб говорех..
р искувах после дълго да мълча.
я сно беше. Плени ме за секунди.

т олкова безшумна красота!
и всичко беше лудо и безумно!

ч е не повярвах на нощта..
е два разминати, един от друг вървяхме. 

т ръгвайки си, се реших да се обърна!
е двам реших, но щом видях те

и щом видях те.. и се върнах
м исълта ми беше в твоите очи.
а сърцето ми не знам къде е..
!

20.05.2012

Съобщение

Дай ми надежда,
че още те има.
Любов.
Напоследък не чувам
твоето име.
Защо?

Дай ми сигнал
по дъжд и по звуци,
по сърдити улуци..
За моя кален квартал
без съобщения.

Изпрати ми поне
във едно изречение!
"Смисъл ще има..",
за да се вглеждам..


Напоследък не чувам
твоето име,

но някак си зная..

че има надежда.

09.05.2012

Сутрешно обещание

Употреба - за кратко да си всичко.
После пак във себе си се връщаш.
И пак си същият: с лунички,
разрошен, разпокъсано-намръщен.

Само в спомените си останал
достатъчен - ставащ за обичане!
Не спираш да прехвърляш във главата си
остатъци от мисли за изричане.

Безмълвно гледаш изгрева на слънце,
прогонващо нощта на твоята забрава.
И нищо друго,
нищо друго не остава
освен едно сърце..

свило се в гърдите ти,
на което да обещаеш,
че няма да правиш повече така.

07.05.2012

На кучето ми, Рони

Ще чувам лая ти във пролетния вятър!
Ще виждам двете ти бонбонени очи..
във всяко цветенце по клоните, в листата!
А мъката ще си отиде. В няколко сълзи..

..и още няколко. Защото те обичам!
Дори и да те няма вече, ти си в мен!
И всички меки, топли,
студено влажни (от нослето)
и усмихващи спомени
(когато сме се гонили и тичали)

ще пазя
до последния си ден..!

17.04.2012

Забързани хора

Зимата рисува,

докато студува,

пътеки, снежинки,

студени картинки!

В пеизажи, в студове,

в сърдити градове

забързани хора

надбягват снежинките..

Пропускат те залеза!

Не пускат настинките,

не чуват цигулките..

Студените пръсти,

които се топлят от музика!

Или птиците пръснати 

по вечерните клони 

в Градината.. Същите!

Видя ли ги? Как си говорят!

А може би пеят, 

даже се смеят

на пук на зимата.. 

и ни обещават пролет!
И се спускат във полет

към другите птици..

Ех, ако бяхме 

малко повече "птици"

и малко по-малко 

"забързани хора"..

27.02.2012

За мен

Кое не разбра от всичко това?
Обичам трудно. Живея будно.
Влюбвам се бързо и бързо се губя.
Не съм специален. Не искам да съм!
Обичам, когато се смея насън..
Сънувам често и все различни
самотни, самотни сърца.
Щом се събудя, съвсем не ги помня.
Нито нея, нито теб, нито Тя..
Сутрин обичам да се протягам,
а вечер, когато си лягам..
Обичам да мисля за теб!
Която и да беше ти.
Каквато и да си сега..

***

С онези дълбоки и топли очи,
които си спомням едва.

29.01.2012