Близо

Някъде там си, сред хората.
Някъде там, но къде?
Една - от влъни на море.
Държа си очите отворени..

и търся те. Всяка секунда!
А казват: "Не търси любовта!"..
Кой може да не търси? Ей така?
Нали в живота трябва да сме будни?

Нали сърцето тупка в мощен ритъм!
Шуми животът бурно покрай нас!
Не може просто да стоиш, без глас..
и да вървиш, без никого да питаш.

Търсейки те в другите вселени,
дали не съм обезумял и ослепял?
Защо не виждам никакъв сигнал?
Дали не си..
застанала до мене?

15.12.2012

Мечтая

Хрупащият сняг е моята зима.
Хрупащо и слънчево-студена!
Представям си те.. Че те има!
Приказна и слънчево-червена!

Усмихната! Зад шарения шал.
Очите ти са истински планети!
Те, зная, са единственият сал
за давещите се, изгубени поети.

Ти цялата си мъничка галактика,
сгъната във цветове и в ноти.
Мечти - теория на практика.
Любов на нежни обороти..

Но те няма.
Няма те.
И легнал във снега,
наивно,
просто ей така,
мечтая.

14.12.2012

Пристанище

Защо пък стиховете да са дълги,
когато можем и без думите..?
Любовта най-силна е в безмълвни
пориви на най-безумните.

Глава оставил съм на твойто рамо.
Най-тихото.. най-тихото пристанище!
Море, но от мечти, ни пази само!
Май някъде във приказка останахме.

Май.. само във мечтите на дете
ще бъдем двама в слънчева неделя.
И винаги ще ни дели едно море,
което обеща да не разделя.

13.12.2012

В теб

Намирам се в теб и оставам.
Сърцето ми - туп-тук, туп-там.

И тайничко си се надявам
да не ме оставиш сам..

06.12.12

Зад ъгъла

Никога не съм те обичал случайно.
Случайностите са преплетени съдби.
Обичането, казват, е понякога безкрайно..
Който и да си. Където и да си.

В малък, тъжен кът,
недостигащ светлина.
На някой остров луд,
забравен, но щастлив.

Когато си на път
и гониш любовта.
Вървиш към онзи остров,
измислен, но красив.

Когато времето ти вече
там, на ъгъла е спряло.
Когато сякаш си обречен.
Когато тъжното е надделяло,

се усмихни! Сега!
Защото твоята съдба
е преждаво кълбо.

И стига питал се "кога"!
И стига питал се "защо"!

Сърцето знае - любовта не го е лъгала.

Затова тръгни!

Случайностите са зад ъгъла!

20.11.2012

http://www.youtube.com/watch?v=T5ZdlI4cOwo&feature=related

Спомени

Както хоризонтът се размива

в сивото на атмосферата.

Както всичко си отива

с търкаляне на времето..

се лутам в спомените бледи.

Готови да изчезнат в тъмното..

Взирам се и гледам, гледам.. 

Връщам ги! Отново да разсъмнат!

Дори и доста поокъсани, 

недоизгладени..

недоизмислени..

От кой ли свят извадени?

Но всъщност толко скъпи, -

мои детски спомени.

20.11.2012

Едно

Едно. Едно небе,
под което да усещаш
съществуване.

Небе, в което да откриваш себе си.
Да търсиш мястото си, времето.

Небе, готово да рисуваш облаци.
Да разлееш чаша вино в тях.
Да им измислиш тъжна музика..

Едно. Едно небе.
Готово да те чуе
винаги.

Небе, в което да мечтаеш фигури.
Да откриваш луди божества,
които се сражават
с облаци.

Едно. Едно небе,
покриващо деня.
Безоблачно.
Разтворено платно за пълнозвездия.

Небе, готово да събира точици.
В което да намираш истини -
звезди, които само ти си виждал.

Да им измисляш имена,
наистина,
въпреки оранжевия им отенък.

Нищо, че понякога
са сини.

Едно. Едно небе,
допиращо ни със коприна -
с
цялата си
луда
атмосфера.

Прескачащо
безумната ни
бариера -

разпъналия се
между ни
континент.

14.11.2012