И питаш ме "So what?"
е смисълът тогава
в безумния ни свят..
На всеки -
толкова добре известен!
И все така останал
напълно непознат.
09.02.2013
неделя, 9 февруари 2014 г.
четвъртък, 6 февруари 2014 г.
вторник, 4 февруари 2014 г.
Все още
Жив съм! Жив съм все още, когато
ме стяга в гърлото мъничка бучица.
Когато, бездумен, навел съм главата си
и скрил съм се в тон между звуците.
Някъде. В пространственото, тихо междулиние.
В размерността на чувства равноделно-ненамерени.
Статусът ми днес въобще не е "на линия".
"Зает" със себе си, говоря за доверие.
Говоря за живота. За полета на птиците!
За всички пъстроцветни, тъмно-сини пеперуди..
Говоря за обичане. За някакво обичане.
Влюбените хора в пеперудите са луди!
Тихичко преглъщам. Бавно и съзнателно.
Оставям себе си и продължавам сам - от края.
Времето минава - късо, но старателно.
Тихо ми напомня, което вече зная -
Смисълът е само в Любовта.
04.02.2014
ме стяга в гърлото мъничка бучица.
Когато, бездумен, навел съм главата си
и скрил съм се в тон между звуците.
Някъде. В пространственото, тихо междулиние.
В размерността на чувства равноделно-ненамерени.
Статусът ми днес въобще не е "на линия".
"Зает" със себе си, говоря за доверие.
Говоря за живота. За полета на птиците!
За всички пъстроцветни, тъмно-сини пеперуди..
Говоря за обичане. За някакво обичане.
Влюбените хора в пеперудите са луди!
Тихичко преглъщам. Бавно и съзнателно.
Оставям себе си и продължавам сам - от края.
Времето минава - късо, но старателно.
Тихо ми напомня, което вече зная -
Смисълът е само в Любовта.
04.02.2014
четвъртък, 16 януари 2014 г.
Върху тревата
Мислил ли си някога,
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -
Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)
И целият светъл и надземен рай.
О, гравитацие,
дръж ги докрай!
Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.
16.01.2014
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -
Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)
И целият светъл и надземен рай.
О, гравитацие,
дръж ги докрай!
Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.
16.01.2014
петък, 10 януари 2014 г.
Комета
С цветни шапки е отрупана нощта,
забулена с юрган от междузвездия.
Чорапите й имат млечен път - дъга,
а мотото им е - "Не ни поглеждай!"
Сънува, че луната й е мъничко дебела
и иска да отслабне - суета!
Звездите се кикотят - Хайде, Донатело,
нарисувай по-изтънчена луна!
А там, далече,
с малката си точица,
на другия полярен
и неземен край,
лети един мъник
с комета,
без посочица,
и търси своята планета,
без да знае,
дали все пак,
за мъничко..
накрая..
преди да се изгуби
сред звездите..
Най-важно е,
на този свят,
да се мечтае!
Мечтите са най-верният
спасител.
10.01.2014
забулена с юрган от междузвездия.
Чорапите й имат млечен път - дъга,
а мотото им е - "Не ни поглеждай!"
Сънува, че луната й е мъничко дебела
и иска да отслабне - суета!
Звездите се кикотят - Хайде, Донатело,
нарисувай по-изтънчена луна!
А там, далече,
с малката си точица,
на другия полярен
и неземен край,
лети един мъник
с комета,
без посочица,
и търси своята планета,
без да знае,
дали все пак,
за мъничко..
накрая..
преди да се изгуби
сред звездите..
Най-важно е,
на този свят,
да се мечтае!
Мечтите са най-верният
спасител.
10.01.2014
неделя, 29 декември 2013 г.
Далматинец
Успя ли да срещнеш кравата
на черни точици?
Шоколадчето - останало само.
А розата, а розата в поточето,
мечтае си за водно колело.
29.12.2013
Шоколадчето - останало само.
А розата, а розата в поточето,
мечтае си за водно колело.
29.12.2013
Четири стаи
Не се появи. Не те чаках.
Само прашните ноти
се удряха в стаите.
Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.
Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.
Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.
Не намерих
следа
през прозореца.
А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.
Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.
И никой
не ми отговори.
29.12.2013
Само прашните ноти
се удряха в стаите.
Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.
Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.
Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.
Не намерих
следа
през прозореца.
А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.
Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.
И никой
не ми отговори.
29.12.2013
Абонамент за:
Публикации (Atom)