неделя, 9 февруари 2014 г.

So what?

И питаш ме "So what?"
е смисълът тогава
в безумния ни свят..

На всеки -
толкова добре известен!

И все така останал
напълно непознат.

09.02.2013

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

вторник, 4 февруари 2014 г.

Все още

Жив съм! Жив съм все още, когато
ме стяга в гърлото мъничка бучица.
Когато, бездумен, навел съм главата си
и скрил съм се в тон между звуците.

Някъде. В пространственото, тихо междулиние.
В размерността на чувства равноделно-ненамерени.
Статусът ми днес въобще не е "на линия".
"Зает" със себе си, говоря за доверие.

Говоря за живота. За полета на птиците!
За всички пъстроцветни, тъмно-сини пеперуди..
Говоря за обичане. За някакво обичане.
Влюбените хора в пеперудите са луди!

Тихичко преглъщам. Бавно и съзнателно.
Оставям себе си и продължавам сам - от края.
Времето минава - късо, но старателно.
Тихо ми напомня, което вече зная -

Смисълът е само в Любовта.

04.02.2014

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Върху тревата

Мислил ли си някога,
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -

Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)

И целият светъл и надземен рай.

О, гравитацие,
дръж ги докрай!

Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.

16.01.2014

петък, 10 януари 2014 г.

Комета

С цветни шапки е отрупана нощта,
забулена с юрган от междузвездия.

Чорапите й имат млечен път - дъга,
а мотото им е -  "Не ни поглеждай!"

Сънува, че луната й е мъничко дебела
и иска да отслабне - суета!

Звездите се кикотят - Хайде, Донатело,
нарисувай по-изтънчена луна!

А там, далече,
с малката си точица,
на другия полярен
и неземен край,
лети един мъник
с комета,
без посочица,
и търси своята планета,
без да знае,

дали все пак,
за мъничко..
накрая..

преди да се изгуби
сред звездите..

Най-важно е,
на този свят,
да се мечтае!

Мечтите са най-верният
спасител.

10.01.2014

неделя, 29 декември 2013 г.

Далматинец

Успя ли да срещнеш кравата
на черни точици?
Шоколадчето - останало само.
А розата, а розата в поточето,
мечтае си за водно колело.

29.12.2013

Четири стаи

Не се появи. Не те чаках.
Само прашните ноти
се удряха в стаите.

Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.

Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.

Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.

Не намерих
следа
през прозореца.

А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.

Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.

И никой
не ми отговори.

29.12.2013