До нови срещи, необятно море!
Пъстро-бурно и сладостно синьо.
В твоята нежност времето пак ще спре
и пак неусетно ще си замине..
03.08.2016
Заспива пред очите ми дете
в прегръдките на прашното ми огледало.
Отвори очи, за мъничко поне!
Кажи, че миналото не е отлетяло!
Не са били измислица игрите ни на жмичка.
Фигурите в облаците кой ли ги донесе?
Когато сам се гонех и бягах си самичък.
Когато дълго биех се с измислени човеци.
Когато влюбих се. Когато тя си тръгна.
Когато първи думи от сърцето се отронят.
Когато тя поиска отново да се върне,
но вече беше време и тя да ме погони..
Но става мокро огледалото от дъх
и образът топи се в своята забрава.
"Царски път до 10" отнякъде дочух
и хукнах бързо,
за да се спасявам.
27.07.2016
Хоризонт във твоите очи.
Точици - затворени във ириси.
Пясъчен часовник без стрелки.
Някой ме събуди - ти ли си?
Бряг без кораби, море бездънно.
Свят през призма на лимони.
На тъмно някой ме прегърна
и ме остави дълго да си спомням.
Звезди разхвърляни,
сърце без орбита.
Залезно небе в безкрая.
Имаш пеперуда на врата,
бездомна.
пратих я
да те познае.
05.07.2016
Танцуват гълъби на моята улица.
Тихи, бели гълъби.
Разхвърлят звездите,
изгасят луната.
Тъмно и тихо е на моята улица.
Нареждам спомени с карти във куличка.
Скрити в тях са думите.
Бързо отлитат
към светлината.
Отново подреждам своята куличка.
Една пеперуда ми кацна в ръцете
и разказва ми своите сънища.
29.06.2016
Никога на заем не съм те прегръщал.
Никога дълго не съм те мечтал.
Зная, че няма при мен да те върна.
Земята от търсене да преобърна,
аз и ти вече всичко сме дали.
Не мога да бъда мечтаното всичко.
Не съм и не се заблуждавам.
Полет имат и самотните птици.
В зората си всяка мечта е учител
и дълго в сърцето остава.
Вятърът тъкмо притвори очи.
Мисълта отново с хоризонта полита.
Небето е все така във звезди.
Едно дете си говори с щурците
и разказва им как се лети.
28.06.2016
Хлъзгави стихове ме карат да падам.
Не страдам! Съжалявам - не страдам!
Перото - изсъхнало като устни в пустиня.
Невинен? Дали съм невинен?
Дъждът трополи по моя прозорец.
Нагоре! Поглеждам нагоре!
Луната замеря ме с думички мокри.
По покрива. Бавно по покрива.
Котешки стъпки от спомени разни.
Напразно. Дали е напразно?
28.06.2016
