Нямам

Някога, 
някъде, 
с някого, 
някакво 
нещичко 
нямам.

16.12.2016

Пояс

Когато сам със себе си говориш,
а думите ти сгъват се небрежно.
Мислите са хванати
на щипки от простора.
От колко ли вселени
в теб не си подреждал?

Когато сам със себе си останеш
пред бездната на хиляди въпроси..
Когато в шепите си спомените хванеш
и ги захвърлиш със въпроса - "За какво са?".

Лъч надежда в джоба щом откриеш,
в добре забравеното и измачкано сърце,
дали го подаряваш? Или ще го скриеш?
Ще остане ли за малко слънчево поне?

Но няма бряг, когато мисълта
сама дълбае своята основа.
Единтвен пояс се оказва любовта,

но кой е казал..
...че трябва да е нова?

06.12.2016

Моето щастие

Тя. Единствено тя
може нещо отвътре да вземе.
От мен. От вечността.
От нищото, струпано в мене.
Да го отнесе. Да го разглоби.
Да остана само на части.
Единствено тя знае как се строи
счупено - моето щастие.

07.09.2016

Неусетно

До нови срещи, необятно море!
Пъстро-бурно и сладостно синьо.
В твоята нежност времето пак ще спре
и пак неусетно ще си замине..

03.08.2016

Жмичка

Заспива пред очите ми дете
в прегръдките на прашното ми огледало.
Отвори очи, за мъничко поне!
Кажи, че миналото не е отлетяло!

Не са били измислица игрите ни на жмичка.
Фигурите в облаците кой ли ги донесе?
Когато сам се гонех и бягах си самичък.
Когато дълго биех се с измислени човеци.

Когато влюбих се. Когато тя си тръгна.
Когато първи думи от сърцето се отронят.
Когато тя поиска отново да се върне,
но вече беше време и тя да ме погони..

Но става мокро огледалото от дъх
и образът топи се в своята забрава.

"Царски път до 10" отнякъде дочух
и хукнах бързо,

за да се спасявам.

27.07.2016

Пеперуда

Хоризонт във твоите очи.
Точици - затворени във ириси.
Пясъчен часовник без стрелки.
Някой ме събуди - ти ли си?

Бряг без кораби, море бездънно.
Свят през призма на лимони.
На тъмно някой ме прегърна
и ме остави дълго да си спомням.

Звезди разхвърляни,
сърце без орбита.
Залезно небе в безкрая.

Имаш пеперуда на врата,
бездомна.

пратих я
да те познае.

05.07.2016

Пеперуда

Танцуват гълъби на моята улица.
Тихи, бели гълъби.
Разхвърлят звездите,
изгасят луната.
Тъмно и тихо е на моята улица.

Нареждам спомени с карти във куличка.
Скрити в тях са думите.
Бързо отлитат
към светлината.
Отново подреждам своята куличка.

Една пеперуда ми кацна в ръцете
и разказва ми своите сънища.

29.06.2016