Кое не разбра от всичко това?
Обичам трудно. Живея будно.
Влюбвам се бързо и бързо се губя.
Не съм специален. Не искам да съм!
Обичам, когато се смея насън..
Сънувам често и все различни
самотни, самотни сърца.
Щом се събудя, съвсем не ги помня.
Нито нея, нито теб, нито Тя..
Сутрин обичам да се протягам,
а вечер, когато си лягам..
Обичам да мисля за теб!
Която и да беше ти.
Каквато и да си сега..
***
С онези дълбоки и топли очи,
които си спомням едва.
29.01.2012
неделя, 29 януари 2012 г.
събота, 21 януари 2012 г.
Обещай ми
Усмихваш се!
Поне така си те представям
докато разглеждам дрехите..
Пуловера.
С лилавата блуза.
Със смешната шапка.
Зная, че ще се усмихнеш!
Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато свалим доспехите
Поне така си те представям
докато разглеждам дрехите..
Пуловера.
С лилавата блуза.
Със смешната шапка.
Зная, че ще се усмихнеш!
Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато свалим доспехите
изронени..
оставаме чужди.
И капка по-капка
оставаме чужди.
И капка по-капка
спомените ни затихват.
Усмихваш се..
Усмихваш се..
Поне така си те представям.
Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато разглеждам дрехите
Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато разглеждам дрехите
изронени..
Докато свалим доспехите,
пуловера..
Оставаме чужди
Докато свалим доспехите,
пуловера..
Оставаме чужди
със смешната шапка.
С лилавата блуза
и капка по-капка
спомените ни затихват..
Поне така си те представям..
Ти..
нали ще се усмихнеш?
Обещай ми!
21.01.2012
С лилавата блуза
и капка по-капка
спомените ни затихват..
Поне така си те представям..
Ти..
нали ще се усмихнеш?
Обещай ми!
21.01.2012
неделя, 8 януари 2012 г.
За да те достигна
Когато ме целуне нечий стих
с горещи устни,
с непреклонен дух,
строг, като родител,
прегръщащ като майка,
директен и неумолим,
право във сърцето,
остава дълго
да гори
тази мисъл на поета..
Ех,
да можех и аз
читателя така да развълнувам,
че и той
да зачете на глас..!
Сякаш да достигна там,
където някой,
някога останал сам,
отдавна ме е чакал..
08.01.2012
с горещи устни,
с непреклонен дух,
строг, като родител,
прегръщащ като майка,
директен и неумолим,
право във сърцето,
остава дълго
да гори
тази мисъл на поета..
Ех,
да можех и аз
читателя така да развълнувам,
че и той
да зачете на глас..!
Сякаш да достигна там,
където някой,
някога останал сам,
отдавна ме е чакал..
08.01.2012
Абонамент за:
Публикации (Atom)