четвъртък, 16 януари 2014 г.

Върху тревата

Мислил ли си някога,
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -

Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)

И целият светъл и надземен рай.

О, гравитацие,
дръж ги докрай!

Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.

16.01.2014

петък, 10 януари 2014 г.

Комета

С цветни шапки е отрупана нощта,
забулена с юрган от междузвездия.

Чорапите й имат млечен път - дъга,
а мотото им е -  "Не ни поглеждай!"

Сънува, че луната й е мъничко дебела
и иска да отслабне - суета!

Звездите се кикотят - Хайде, Донатело,
нарисувай по-изтънчена луна!

А там, далече,
с малката си точица,
на другия полярен
и неземен край,
лети един мъник
с комета,
без посочица,
и търси своята планета,
без да знае,

дали все пак,
за мъничко..
накрая..

преди да се изгуби
сред звездите..

Най-важно е,
на този свят,
да се мечтае!

Мечтите са най-верният
спасител.

10.01.2014