вторник, 26 август 2014 г.

Вълнение

Едно вълнение приятно
ме обзема непонятно как!
Като боровинковото сладко,
пълно с мини-вкусните малини,
комбинирано със няколко маслини..
Ама.. питате - солени?
Стига ми да са зелени
и да влизат в комбинация
с мъничката ми вечеря
и перия от лук.
Но май че друга мечка стъпвала е тук!

И ето, общо взето,
стигаме до края на парчето,
дето няма капка музика.
Така де - на шепичката стих.
Да го нарека по-иначе не бих..

Но.. сякаш,

че вълнението някак си избяга
и остана само тишина.

Дъждът навън потропва във нощта,
оставена сама да чака.

26.08.2014

неделя, 24 август 2014 г.

Несвързано

Невъзможността за свързване.
Разстоянието между антенките
на крушката.
Тъмно ми е между песните.
Луната е балон за спукване!

Ненамиращото връщане..
Надежди между сенките
зад къщата.
Звездите откъде ли са донесени?

Земята е лимон за стискане.
И няма как да бъдеш
августова есен.

24.08.2014

четвъртък, 14 август 2014 г.

Когато замирише ми на дъжд

Когато замирише ми на дъжд,
ми става тихо.
Тогава съм в най-празната си стая.
Тогава ставам плен на своя вихър
от далечини и невъзможностни безкраи..

Тогава и китарата мълчи във своя ъгъл.
Единствено си спомням гласове.
И мисля как дори веднъж не съм излъгал,
когато съм мечтал за своето небе -

кристално синьо! Пълно с бели птици,
танцуващи безшумно над река!

А нейде там, край огъня, притихнала,
четеш ми нежно стихове,
за да заспя..

И все така, по детски, си мечтая,
а днешният живот е друг и ще мълча.

И все така те търся, но не зная,
дали не съм пропуснал своята зора..

Прехвърлям спомени, усмивки и години.
Припомням си най-глупавите грешки!

И пускам вятъра през мен да мине,
надявайки се да остави нещо..

14.08.2014