Едно вълнение приятно
ме обзема непонятно как!
Като боровинковото сладко,
пълно с мини-вкусните малини,
комбинирано със няколко маслини..
Ама.. питате - солени?
Стига ми да са зелени
и да влизат в комбинация
с мъничката ми вечеря
и перия от лук.
Но май че друга мечка стъпвала е тук!
И ето, общо взето,
стигаме до края на парчето,
дето няма капка музика.
Така де - на шепичката стих.
Да го нарека по-иначе не бих..
Но.. сякаш,
че вълнението някак си избяга
и остана само тишина.
Дъждът навън потропва във нощта,
оставена сама да чака.
26.08.2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар