неделя, 29 юни 2014 г.

Обвивка

Прелитат тихо уморените птици.
Едно слънце облича пижама.
Премества напред календара на дните.
Нощта го замества за нощната смяна..

И така се върти един свят - неизвестно!
Една шепа въпроси и един куп мечти!

Подай ми ръка!
Така по- ще е лесно.
Ще можем тук двама да се въртим!

То.. небето е кръг. Някои казват му сфера.
Някои казват му обич. Други, просто - тих сън.
Аз съм чувал дори и за атмо- химери..
Не! Шегувах се!

Просто въздух отвън?

То e нашият щит към открития космос.
Една тънка обвивка любов.

А земята - на своите длани ни носи.

Сподели я със мен.
Аз съм вече готов.

29.06.2014

сряда, 25 юни 2014 г.

Само

Наречи ме скитник в малката ми стая,
изгубил безкомпасно любовта!
Наречи ме луд, побъркан до безкрайност,
разперил пак ръцете си в нощта!

С поглед към небето! В търсене на птици!
Не ми остава друго - само да мечтая..
Потъвам бавно и безпомощно в очите ти.
Въртя се и вече нищичко не зная..

Дали не беше просто само сън?
Приумица под тежките клепачи?
Дали не е измислица, наум,
разказана от феите на здрача..?

Сърце. Мое малко сърце.

Научи ме само

да не плача.

25.06.2014

неделя, 22 юни 2014 г.

Мой свят

Ти, мой свят. Мой мъничък свят,
построен върху шепи надежда.
В който сутрин събирам си тихия град,
в който вечер мечтите подреждам.
Който дълго мълчи. Няма нищо да каже.
Само диша. Усеща. Сънува -
топли, сини очи, като ангелски стражи -
недопускащи да се преструваш.
Който търси небе - неразделно, изцяло,
в което със скок да се гмурне..

Мой мъничък свят,
свит в моето тяло,
което не може
да плува.

22.06.2014

петък, 20 юни 2014 г.

По усмивка

Това беше всичко - шапкар и две плитки,
мъничко захар в студения чай.
Една котка, останала там по усмивка -
загадка с отговор, който не зная.

И пътища много - като гоблен с рисунка,
в един свят от безброй неушити мечти.
Всеки дъх е нов избор - нов заек с муцунка,
който да гоним. Който следим.

Който го няма. Поне не в този свят.
Сега всеки сам сервира си чая.
Понякога чувствам се съвсем непознат

в своята собствена стая.

20.06.2014

вторник, 10 юни 2014 г.

В други очи

Кой подреди така тишината?
Тук няма място да стъпя! Къде?
Бавно трепти, във безшумно вибрато -
като миг заледено море.

Като облак, готов да се хвърли
в петстотин любовни етажа!

Като дума, заседнала в гърлото..
дето просто не можеш да кажеш!

Две следи - разлетяли се птиците,
те отлитат в една тишина.

В други очи не намерих очите ти.

Затова..
Затова е така.

10.06.2014