сряда, 29 юни 2016 г.

Пеперуда

Танцуват гълъби на моята улица.
Тихи, бели гълъби.
Разхвърлят звездите,
изгасят луната.
Тъмно и тихо е на моята улица.

Нареждам спомени с карти във куличка.
Скрити в тях са думите.
Бързо отлитат
към светлината.
Отново подреждам своята куличка.

Една пеперуда ми кацна в ръцете
и разказва ми своите сънища.

29.06.2016

вторник, 28 юни 2016 г.

Щурци

Никога на заем не съм те прегръщал.
Никога дълго не съм те мечтал.
Зная, че няма при мен да те върна.
Земята от търсене да преобърна,
аз и ти вече всичко сме дали.

Не мога да бъда мечтаното всичко.
Не съм и не се заблуждавам.
Полет имат и самотните птици.
В зората си всяка мечта е учител
и дълго в сърцето остава.

Вятърът тъкмо притвори очи.
Мисълта отново с хоризонта полита.
Небето е все така във звезди.

Едно дете си говори с щурците
и разказва им как се лети.

28.06.2016

понеделник, 27 юни 2016 г.

Стъпки

Хлъзгави стихове ме карат да падам.
Не страдам! Съжалявам - не страдам!
Перото - изсъхнало като устни в пустиня.
Невинен? Дали съм невинен?
Дъждът трополи по моя прозорец.
Нагоре! Поглеждам нагоре!
Луната замеря ме с думички мокри.
По покрива. Бавно по покрива.

Котешки стъпки от спомени разни.
Напразно. Дали е напразно?

28.06.2016

неделя, 26 юни 2016 г.

Точка

Когато отпускаш глава и заспиваш.
Когато светът ти е мъничка точка.
Затворил очите, пространство намираш
и гмурваш се бързо,
без мисъл,
безсрочно..

Когато таиш под езика две думи,
а този живот назад не се връща..
Когато те срещам отново в съня ми,
но бързо изчезваш и в ден се превръщаш.

Когато просто ме е страх да призная.
Когато ти си от друга планета.
Ах, защо толкова много не зная?
И толкова искам да не бъдеш отнета..

26.06.2016

четвъртък, 23 юни 2016 г.

Лято

Черешата на цъфналото лято.
Сънят по сутрешните мигли.
Усмивката на слънчоглед в полята
към порив, който да достигна!

Мисъл - разплетена, изпята.
Вятърът когато се повдигне..
Допирът, дъхът й до ръката.
Сърцето ми, когато ми намигне..

Погледът,
със който ме открадна..

24.06.2016

Лято

Черешата на цъфналото лято.
Сънят по сутрешните мигли.
Усмивката на слънчоглед в полята
към порив, който да достигна!

Мисъл - разплетена, изпята.
Вятърът когато се повдигне..
Допирът, дъхът й до ръката.
Сърцето ми, когато ми намигне..

Погледът,
със който ме открадна..

24.06.2016

понеделник, 13 юни 2016 г.

Атоми

Не губи надежда, когато няма път.
Мечтите щом са мраморни и тежки.
Когато луташ се в безкрайността отвъд.
Когато дълго в себе си се вглеждаш.

Когато вярата е лъгана, изтрита,
а в кътчетата няма топлина.
Небето - с недостигнати очи покрито.
Луната - кръгла, чакаща, сама.

Вдигни очи. Там някъде те търси вятър.
В спокойствие на атоми и обич.

05.2016

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Нощем

Дали не е грешка, че мисля за теб?
Че по-трудно заспивам, когато

цяло ято вълшебни стрели
преминават край мен като вятър.

Всеки кадър от този спектакъл.
всеки поглед, във който потъвам.
Всеки допир - ще бъда приятел..
Всеки дъх - сякаш пак те сънувам!

Дали не греша, че споделям ти всичко?
Че все още имаш място в сърцето.
Събирам си всичките чувства и мисли
и сгъвам ги скрити тук при детето,
което

заспивайки тихо във мрака
все още те чака.

02.06.2016