понеделник, 13 юни 2016 г.

Атоми

Не губи надежда, когато няма път.
Мечтите щом са мраморни и тежки.
Когато луташ се в безкрайността отвъд.
Когато дълго в себе си се вглеждаш.

Когато вярата е лъгана, изтрита,
а в кътчетата няма топлина.
Небето - с недостигнати очи покрито.
Луната - кръгла, чакаща, сама.

Вдигни очи. Там някъде те търси вятър.
В спокойствие на атоми и обич.

05.2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар