четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Остров

Вдигам глава над вълните студени.
Очите са мокри - от вятър, от сол.
Не мисля за теб. Не мисля за мене.
Не мисля за нищо - самотен и гол
остров-удавник в океан от мечти.
Потънал до дъно изплувам отново.
Не вярвам на думи. Не вярвай и ти.
Уморих се да вярвам - вече не мога.
Звездите тежат над открито небе.
Едни и същи звезди и планети.
Не искам да бягам в открито море.
Не искам да бягам към нещо отнето.
И просто седя - не търся, не плача.
Изпуснах ли вятъра към вечността?
Плавам към себе си без нищо да знача.
За мен и за теб. Или любовта.

Само няколко капки - изгрев, надежда?
Вдишам, издишам. Обръщам глава.
За миг, за последно към тебе поглеждам -
и всичко остава измечтана мечта.

сряда, 11 февруари 2015 г.

Пътечки

Летят птици.
Мечтая тихо.
Пърхат с криле
и рисуват облаци.

Летя и мисля в стихове.
Кратко,
безсмислено,
несвързано, но поривно.

Изгрява шумно море.
Завивам се в студените ти длани.
Сънувам те - самотно, пеещо момиче.

И искам да остана.
Още малко да остана

Да те обичам.
Още малко да обичам.

Да не бъда сам -
самотата ме убива.
Гази ме и тъпче
по пътечки във сърцето.

Чакам вълните
да залеят сухи длани.

Да отмият истини,
и искане,
и общо взето..

всяко друго
търсещо желание.

петък, 6 февруари 2015 г.

Изгубено

Броя мечти. 

Не мисля за размяна.
Останала си моя -
момиче със бодли.
Убоде ме,
но мисля да остана.

Луна, изядена
от гладни хора.
И звезди.

Останаха ли
няколко?
Събуждам се.
Забравям.
Броя листа.
Обичам те, нали?

Усмихнато
момиче,
момиче 
без замяна.

Изгубено
сред всички
хора.

Остани.