събота, 15 декември 2012 г.

Близо

Някъде там си, сред хората.
Някъде там, но къде?
Една - от влъни на море.
Държа си очите отворени..

и търся те. Всяка секунда!
А казват: "Не търси любовта!"..
Кой може да не търси? Ей така?
Нали в живота трябва да сме будни?

Нали сърцето тупка в мощен ритъм!
Шуми животът бурно покрай нас!
Не може просто да стоиш, без глас..
и да вървиш, без никого да питаш.

Търсейки те в другите вселени,
дали не съм обезумял и ослепял?
Защо не виждам никакъв сигнал?
Дали не си..
застанала до мене?

15.12.2012

петък, 14 декември 2012 г.

Мечтая

Хрупащият сняг е моята зима.
Хрупащо и слънчево-студена!
Представям си те.. Че те има!
Приказна и слънчево-червена!

Усмихната! Зад шарения шал.
Очите ти са истински планети!
Те, зная, са единственият сал
за давещите се, изгубени поети.

Ти цялата си мъничка галактика,
сгъната във цветове и в ноти.
Мечти - теория на практика.
Любов на нежни обороти..

Но те няма.
Няма те.
И легнал във снега,
наивно,
просто ей така,
мечтая.

14.12.2012

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Пристанище

Защо пък стиховете да са дълги,
когато можем и без думите..?
Любовта най-силна е в безмълвни
пориви на най-безумните.

Глава оставил съм на твойто рамо.
Най-тихото.. най-тихото пристанище!
Море, но от мечти, ни пази само!
Май някъде във приказка останахме.

Май.. само във мечтите на дете
ще бъдем двама в слънчева неделя.
И винаги ще ни дели едно море,
което обеща да не разделя.

13.12.2012

четвъртък, 6 декември 2012 г.

В теб

Намирам се в теб и оставам.
Сърцето ми - туп-тук, туп-там.

И тайничко си се надявам
да не ме оставиш сам..

06.12.12

вторник, 20 ноември 2012 г.

Зад ъгъла

Никога не съм те обичал случайно.
Случайностите са преплетени съдби.
Обичането, казват, е понякога безкрайно..
Който и да си. Където и да си.

В малък, тъжен кът,
недостигащ светлина.
На някой остров луд,
забравен, но щастлив.

Когато си на път
и гониш любовта.
Вървиш към онзи остров,
измислен, но красив.

Когато времето ти вече
там, на ъгъла е спряло.
Когато сякаш си обречен.
Когато тъжното е надделяло,

се усмихни! Сега!
Защото твоята съдба
е преждаво кълбо.

И стига питал се "кога"!
И стига питал се "защо"!

Сърцето знае - любовта не го е лъгала.

Затова тръгни!

Случайностите са зад ъгъла!

20.11.2012

http://www.youtube.com/watch?v=T5ZdlI4cOwo&feature=related

Спомени

Както хоризонтът се размива
в сивото на атмосферата.
Както всичко си отива
с търкаляне на времето..

се лутам в спомените бледи.
Готови да изчезнат в тъмното..
Взирам се и гледам, гледам.. 
Връщам ги! Отново да разсъмнат!

Дори и доста поокъсани, 
недоизгладени..
недоизмислени..
От кой ли свят извадени?

Но всъщност толко скъпи, -
мои детски спомени.

20.11.2012

сряда, 14 ноември 2012 г.

Едно

Едно. Едно небе,
под което да усещаш
съществуване.

Небе, в което да откриваш себе си.
Да търсиш мястото си, времето.

Небе, готово да рисуваш облаци.
Да разлееш чаша вино в тях.
Да им измислиш тъжна музика..

Едно. Едно небе.
Готово да те чуе
винаги.

Небе, в което да мечтаеш фигури.
Да откриваш луди божества,
които се сражават
с облаци.

Едно. Едно небе,
покриващо деня.
Безоблачно.
Разтворено платно за пълнозвездия.

Небе, готово да събира точици.
В което да намираш истини -
звезди, които само ти си виждал.

Да им измисляш имена,
наистина,
въпреки оранжевия им отенък.

Нищо, че понякога
са сини.

Едно. Едно небе,
допиращо ни със коприна -
с
цялата си
луда
атмосфера.

Прескачащо
безумната ни
бариера -

разпъналия се
между ни
континент.

14.11.2012

събота, 10 ноември 2012 г.

Полет

Полети, улици
и светлини..
Главата ми е музикална какафония!
Искам времето
да се претъркули..
Да дойде нова,
пролетна симфония!

Да дишам вятър!
В мечтите да живея!
Да бъда малък принц
за твоето височество..
През родното поле да тичам и да пея!
Да гледам как подскачат
стръмните поточета..

И просто, ей така.
Да те обичам.
Като човек един,
обикновен.
Както птицата обича друга птица:
да летим..
един до друг
към някой бъдещ ден..

10.11.2012

събота, 13 октомври 2012 г.

Не съм дошъл

Не съм дошъл да се напия
до завъртане на време и на свят
от твоята неистова магия.
Събрана и разлистена във цвят.

Разпръсната в червени листопади,
оставена на пътя сред листа.
Забравена на някой облак гладък,
пътувайки на запад към нощта.

Закичена на слънцето, като че дреха,
която във оранжево небето да рисува.
Как може толко сляп да е човекът?
Да подминава залеза и да не го интересува..

Забързан звяр към своята хралупка.
А небето цялото е в облачни етажи!
Да гледа във краката си, да търси дупка..
А небето иска нещо да ни каже..

Не съм дошъл да се напия
до завъртане на време и на свят.

А само да те гледам.
Като залез.
За да стана още малко,
още малко
по-богат.

14.10.2012

петък, 12 октомври 2012 г.

Неизживяно

Как зад себе си оставяш
влюбването си в едни очи?

В едни очи
от приказка направени.
Потъващи, мечтателни.
Уютни за отплаване.

С които си готов
да преплуваш океани.
Да бъдеш остров,
бряг, подслон
или поток.

В които можеш
дълго да останеш..

Очи, които светят
вътре в теб -
щом малко се усмихнеш,
те намират те.

Очите на момичето-поет,
което пише стихове
със ириси.

В които да намериш
всичките планети.
Всички кратери
и цветните луни.

Но как забравя се
усмивка на поета?

Потънала в сърцето,
дето още те гори..

12.10.2012

вторник, 9 октомври 2012 г.

Някой ден

Забравили сте твърде много,
затова ви липсвам, може би.
Забравили сте, но не мога
да не ви припомня
себе си.

Та аз съм само онова момче,
което не звънеше много.
Което винаги ви се усмихваше,
ала понякога с тревога.

Аз съм. Онова момче.
Което сте забравили обаче.
Което никога не криеше,
когато някога му се доплаче.

Не трябва да ви липсвам!
Невъзможно е!
Не давам!
Не е позволено!

Сълзите си пазете и дерзайте.
Те не са за мен.
Те не са за мен.

Светът ще преобърна, но ми дайте
да се върна някой ден.

Да се върна някой ден..

09.10.2012






неделя, 7 октомври 2012 г.

Вечното търсене

От високо погледнато
сме мънички точици,
рисуващи своите
пътеки.

Криволичим,
заплитаме,
тичаме,
скитаме,
и чертаем
безкрайно
човека.

Така ни се ще
той да съществува:
Наживо,
без сиво,
с любов да облива..

Така ни се ще
да бъде красиво..

Дори да не струва,
той в нашето малко
сърце да танцува.

С нашите мисли,
В нашия свят -
бил той беден,
скъп..
Скучен, тъп,
но богат?

Но нали ти
го измисли, нали!

Човекът да е твой.
Като идея.
В едно сърце
да се събира.

Разгъваем и сгъваем,
на три или две.
По възможност,
да пие и бира.

Ала всичко това
се събира
само в твоята точка.

А тя е една.

***

От високо погледнато
сме мънички точици,
рисуващи своите
пътеки.

Криволичим,
заплитаме,
тичаме,
скитаме,
и чертаем
безкрайно
човека.

07.10.2012

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Невъзможен принц

Ти си момичето, в което се влюбих.
Моята малка, прекрасна принцеса.
Но как да обичам? Как принцът да бъда,
когато дели ни тази тежка завеса..

Този щурм на безкрайните метри!
Тези чужди усмивки, тази чужда земя..

Все по-тихо е.
Къде си ти, Ветре?
Разкажи ми за вкъщи! Сега!

Разкажи! Искам всичко да зная!
За Нея, за теб и за всички приятели..
За цветята, лъчите, любовта и накрая
за поройния дъжд от емоции,
разсипани някъде,
скрити вътре в душата ми..

Спри.
Идва есен.
Септември.
Къде си?

21.09.2012

Близо

До болка те допускам, близо,
през стените си,
с години непрескачани.
Допусна ли те, трудно се излиза.
Обречен си на моето приятелство.

На всичките ми болки и безумия.
На няколко усмивки мълчаливи.
На мигове. На кратки пълнолуния.
Или изпуснати сълзи,
в безсилие, горчиви.

***

Но болките не са модерни вече.
Модерно е да си свободен, да си сам.
Не. Аз няма и не искам да ти преча.
Просто знай,
че винаги съм
някъде,
било и толкова далече,
там.

20.09.2012

събота, 11 август 2012 г.

По пътя на сърцето си

В прегръдките на въздуха солен,
под майчините ласки на безброй звезди
недей да търсиш място и за мен!
А само тихичко се усмихни..

на вятъра - пронизващ и студен!
На всички малки песъчинки на крачето ти..
Защото със усмивка помня те до мен!.
и сякаш бяхме вчера вечно вплетени..

А днес е новото начало!
Усмихни се! Усмихни лицето си!
Слънцето и днес при тебе се е спряло..
Не спирай да вървиш
по пътя на сърцето си!

11.08.2012

понеделник, 6 август 2012 г.

Бъди

Искам дълго да те помня все такава.
Приказна по всички точици в очите ти.
Не съм поет. Ти просто си ми слабост -
най-истинската слабост във гърдите ми.

И знай, Ти би могла да изкатериш
най-трудните, най-тежките стени!
И винаги ще можеш да намериш
силата напред да продължиш!

Едно небе ще ни закриля само,
колкото и път да ни дели!
Не! Не искам да те задушавам!
Бъди свободна, винаги! Бъди!

Бъди с разперени криле над времето,
над всички трудности, във всеки миг!
Изпивай чашата до дъно винаги,
когато трябва.. и не можеш.. и горчи!

Не съм поет. Ти просто си ми слабост.
Приказна по всички точици в очите ти!
Аз искам дълго да те помня.. все такава..
Най-истинската сила във гърдите ми!

06.08.2012

събота, 28 юли 2012 г.

Интимно

Ти си в мен.
Светлината вътре в мен
сред всички тъмнини, 
от които съм направен.

Ти си смисълът, 
усмивката 
и силата на моя ден!
Моля те, 
никога недей да ме оставяш..!

28.07.2012

вторник, 24 юли 2012 г.

Разделими

Аз зная..
с теб сме разделими.


Съдбата ни така избра да ни познае.


Защо сега, 
а не след две години?

..на вечността началото кога е?

Защо сега, когато няма
как да заплетем ръцете?
Времето ни е въздишка само..
но е дълъг спомен за сърцето.

***

Остават часове, но преброими..
Остават две сърца, по-силни, по-раними!
Остават миговете ни незабравими!

Оставаш вътре в мен.
Благодаря ти, че те има!

24.07.2012

понеделник, 23 юли 2012 г.

месец 7, 2012

В очите ти потъвам..
В тези две
безкрайно приказни очи.

Как ли да изплувам..
как ли да изплувам,
когато.. все по-малко
от тебе ме дели?

И все повече
потъвам и се губя..
В очите на момиче
създадено да се обича
до безумие..

в твоите безкрайно
приказни очи.

23.07.2012

неделя, 22 юли 2012 г.

July

Нарисувай ми безвремие,
за да го спрем!..
преди да изтече през пръстите.

Нарисувай ми вълнение,
"Je t'aime."
се пееше
във нещо свършило.

Затова не ме обичай..
а само ме рисувай.

Защото е безумно да се вричаш..
в нещо.. и да го загубиш.

***

Аз не мога да рисувам..

затова не ми остава

нищо друго

освен да те обикна

до безумие.

22.07.2012






неделя, 8 юли 2012 г.

360

Затова се въртя.
Въртя и не спирам.
Дали те намирам?
Дали те разбирам?

Размивам света.
Въртя се, въртя!
И всичко е бурно
и мътно..

Когато поспра,
света си намирам
на друга страна.
Така не избирам,

за да продължа.
Затова, 
затова се въртя
се въртя..
въртя..
вър..
Тя.









понеделник, 28 май 2012 г.

Раздяла

Понякога не става за поезия
и не е време за обичане.
Боли ме.. от безмилостните тези.
От това как бързо се отричаме..

От думите ти ме боли най-много.
Благодаря за миговете ни незабравими!
Ще те помня. Дори и да не мога.
прости ми..
прости ми..
прости ми!

28.05.2012

неделя, 20 май 2012 г.

София На Живо

(на Дани :] )

Б езкрайност. Отдавна те мечтая!
л ипсваше, но вече преболя.
а днес те търсех, без дори да зная!
г ледах лудата танцуваща тълпа..
о пиянени, разбъркани хора.
д али не бях един от тях?
а днес те търсех и за теб говорех..
р искувах после дълго да мълча.
я сно беше. Плени ме за секунди.

т олкова безшумна красота!
и всичко беше лудо и безумно!

ч е не повярвах на нощта..
е два разминати, един от друг вървяхме. 

т ръгвайки си, се реших да се обърна!
е двам реших, но щом видях те

и щом видях те.. и се върнах
м исълта ми беше в твоите очи.
а сърцето ми не знам къде е..
!

20.05.2012

вторник, 8 май 2012 г.

Съобщение

Дай ми надежда,
че още те има.
Любов.
Напоследък не чувам
твоето име.
Защо?

Дай ми сигнал
по дъжд и по звуци,
по сърдити улуци..
За моя кален квартал
без съобщения.

Изпрати ми поне
във едно изречение!
"Смисъл ще има..",
за да се вглеждам..


Напоследък не чувам
твоето име,

но някак си зная..

че има надежда.

09.05.2012




Сутрешно обещание

Употреба - за кратко да си всичко.
После пак във себе си се връщаш.
И пак си същият: с лунички,
разрошен, разпокъсано-намръщен.

Само в спомените си останал
достатъчен - ставащ за обичане!
Не спираш да прехвърляш във главата си
остатъци от мисли за изричане.

Безмълвно гледаш изгрева на слънце,
прогонващо нощта на твоята забрава.
И нищо друго,
нищо друго не остава
освен едно сърце..

свило се в гърдите ти,
на което да обещаеш,
че няма да правиш повече така.

07.05.2012

вторник, 17 април 2012 г.

На кучето ми, Рони

Ще чувам лая ти във пролетния вятър!
Ще виждам двете ти бонбонени очи..
във всяко цветенце по клоните, в листата!
А мъката ще си отиде. В няколко сълзи..

..и още няколко. Защото те обичам!
Дори и да те няма вече, ти си в мен!
И всички меки, топли,
студено влажни (от нослето)
и усмихващи спомени
(когато сме се гонили и тичали)

ще пазя
до последния си ден..!

17.04.2012

вторник, 28 февруари 2012 г.

Забързани хора

Зимата рисува,
докато студува,
пътеки, снежинки,
студени картинки!
В пеизажи, в студове,
в сърдити градове
забързани хора
надбягват снежинките..
Пропускат те залеза!
Не пускат настинките,
не чуват цигулките..
Студените пръсти,
които се топлят от музика!
Или птиците пръснати 
по вечерните клони 
в Градината.. Същите!
Видя ли ги? Как си говорят!
А може би пеят, 
даже се смеят
на пук на зимата.. 
и ни обещават пролет!
И се спускат във полет
към другите птици..

Ех, ако бяхме 
малко повече "птици"
и малко по-малко 
"забързани хора"..

27.02.2012

неделя, 29 януари 2012 г.

За мен

Кое не разбра от всичко това?
Обичам трудно. Живея будно.
Влюбвам се бързо и бързо се губя.
Не съм специален. Не искам да съм!
Обичам, когато се смея насън..
Сънувам често и все различни
самотни, самотни сърца.
Щом се събудя, съвсем не ги помня.
Нито нея, нито теб, нито Тя..
Сутрин обичам да се протягам,
а вечер, когато си лягам..
Обичам да мисля за теб!
Която и да беше ти.
Каквато и да си сега..

***

С онези дълбоки и топли очи,
които си спомням едва.

29.01.2012

събота, 21 януари 2012 г.

Обещай ми

Усмихваш се!
Поне така си те представям
докато разглеждам дрехите..
Пуловера.
С лилавата блуза.
Със смешната шапка.
Зная, че ще се усмихнеш!

Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато свалим доспехите
изронени..
оставаме чужди.
И капка по-капка
спомените ни затихват.

Усмихваш се.. 
Поне така си те представям.
Притихваме.
Дали така се остарява?
Докато разглеждам дрехите
изронени..
Докато свалим доспехите,
пуловера..
Оставаме чужди
със смешната шапка.
С лилавата блуза
и капка по-капка
спомените ни затихват..
Поне така си те представям..
Ти..
нали ще се усмихнеш?
Обещай ми!

21.01.2012

неделя, 8 януари 2012 г.

За да те достигна

Когато ме целуне нечий стих
с горещи устни,
с непреклонен дух,
строг, като родител,
прегръщащ като майка,
директен и неумолим,
право във сърцето,
остава дълго
да гори
тази мисъл на поета..

Ех,
да можех и аз
читателя така да развълнувам,
че и той
да зачете на глас..!

Сякаш да достигна там,
където някой,
някога останал сам,
отдавна ме е чакал..

08.01.2012