събота, 13 октомври 2012 г.

Не съм дошъл

Не съм дошъл да се напия
до завъртане на време и на свят
от твоята неистова магия.
Събрана и разлистена във цвят.

Разпръсната в червени листопади,
оставена на пътя сред листа.
Забравена на някой облак гладък,
пътувайки на запад към нощта.

Закичена на слънцето, като че дреха,
която във оранжево небето да рисува.
Как може толко сляп да е човекът?
Да подминава залеза и да не го интересува..

Забързан звяр към своята хралупка.
А небето цялото е в облачни етажи!
Да гледа във краката си, да търси дупка..
А небето иска нещо да ни каже..

Не съм дошъл да се напия
до завъртане на време и на свят.

А само да те гледам.
Като залез.
За да стана още малко,
още малко
по-богат.

14.10.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар