петък, 12 октомври 2012 г.

Неизживяно

Как зад себе си оставяш
влюбването си в едни очи?

В едни очи
от приказка направени.
Потъващи, мечтателни.
Уютни за отплаване.

С които си готов
да преплуваш океани.
Да бъдеш остров,
бряг, подслон
или поток.

В които можеш
дълго да останеш..

Очи, които светят
вътре в теб -
щом малко се усмихнеш,
те намират те.

Очите на момичето-поет,
което пише стихове
със ириси.

В които да намериш
всичките планети.
Всички кратери
и цветните луни.

Но как забравя се
усмивка на поета?

Потънала в сърцето,
дето още те гори..

12.10.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар