вторник, 31 март 2015 г.

Звезда

Видях една гладка звезда
как пада внезапно
от моето тяло.

Дочух от безкрая гласа на света,
нежен и звънък от край до начало.

2015

четвъртък, 19 март 2015 г.

Реклама

А вие знаете ли, че буболечките
не са така големи като мечките.
Те нямат остри и огромни зъби
и боровинките от тях не се страхуват!
Не стъпват тежко и не дишат страшно,
и май не са така-съвсем опасни..
Не се катерят по дърветата.
Е, може и да се катерят,
но не бутат кошери с големите си лапи!
И палачинката със мед
няма да изцапат.

Демек - икономични,
буболечки екзотични -
предлагаме ги всяка сряда
в коса от безпорядък!

сряда, 18 март 2015 г.

В джоба ми

Буболече,
отиваш далече,
танцуваш гладко,
поглеждаш сладко,
говориш тихо.
Само в стихове.
И тук, и там,
не се чувствам сам.
Едно буболече
тихо в джоба ми.
И тук, и там
мисля си вече
във спомени.

неделя, 15 март 2015 г.

Утеха

Вълни, които се носят сами.
Само ти сега би ме разбрала..
Кораб, рисуващ студени бразди,
река, тишина и залез оставя.

Накъде? Пътят се вие, обърква.
Докога все така да съм рицар-герой?
Вечността. Споменът вече е мъртъв.
Вече съм никой и ничий. И свой.

Но защо все така търся и искам?
Аз съм тук - недостигнат, единствен, но в мен
сълзотворният газ гърдите притиска
и бавно събужда поредния ден.

Ще вървя! Към морето! Към топлия изгрев.
Там, където чайките сутрин сънуват.
Където небето протяга се ниско
и за утеха с морето танцува.

Там, където намираме вяра
сред вятър, вълни и нощ непрогледна.
Там, където не се отговаря,
а се мълчи.

До последно.

понеделник, 9 март 2015 г.

Буболече

Буболече мъничко понечи
на крака ми да ми пречи.
И дърпа се, и мóри се,
и с космите ми бори се,
гъделичка ми кутрето
и отгоре на крачето..

Малко сладко буболече -
стопаджията му викат вече!
То пътува много дълго време
и отива много надалече!

неделя, 8 март 2015 г.

Върпос

Време и място. Нужда в живот.
Сънувам сън като пролетна птица.
Искам и чувтсвам. Мечтая, защо?
Тук съм. Не съм тук. Излитам.

Търся и губя. Намирам. Дерзая.
Изгрявам от облак. Превръщам се в дъжд.
Спъвам се. Падам. Мокря. Не зная.
Мога да плувам. Поне за веднъж.

Аз съм. Не вярвам. Измервам безкрая.
Дълго потъвам в шепи и сол.
Говорят. Говорят за мен, но накрая
отново излиза, че царят е гол.

Спирам. Оставам - свободно и леко.
Тиха, беззвучна, самотна звезда.
Питам небето. Питам го, ето.

Къде е сега любовта?

събота, 7 март 2015 г.

аз и ти

ако аз и ти - там някъде, на някой остров..
ако ти и той е само някога преди.
ако той и ти приятели били сте просто.
ако тя и ти не сте наистина сестри..

ако днес към теб, от мен, по всяко време..
ако ти за мен - изобщо и въобще.
ако аз към теб - понякога, неравномерно.
ако аз към теб - понякога дете.

ако аз въобще понякога разбирам.
ако ти и аз - завинаги така!
ако аз и ти.. и нищо друго да намирам.
само ти и аз
тук някъде.

сега.