неделя, 29 декември 2013 г.

Далматинец

Успя ли да срещнеш кравата
на черни точици?
Шоколадчето - останало само.
А розата, а розата в поточето,
мечтае си за водно колело.

29.12.2013

Четири стаи

Не се появи. Не те чаках.
Само прашните ноти
се удряха в стаите.

Сиво-твърди стени
сами разпиляха
много погледи,
в търсене мятани.

Детски мисли рисуваха
образи маслено -
по лицата на хората.
Твоето.

Като спомен -
в детайли,
несръчно,
в неясното.

Не намерих
следа
през прозореца.

А хората? Хората.
Гъсти клони,
които мълчаха.

Не те виждах от тях.
Не те виждах.
Не чаках.

И никой
не ми отговори.

29.12.2013

сряда, 18 декември 2013 г.

Вечерно

Натежават клепачите.
Започваме спускане - три!
Всички мигли - на пост!
Постепенно приплъзване в здрача.

Безшумно се сгъва денят.
На ресни.

Две.
Първо в линия, а после във точка.
Както се изключва телевизор.
Без тихото "щрак".
Само часовник, който още тиктака -
говори, диктува. Притихва и чака.

Светът се събира в два малки клепача.
Рекламите бяха.

Сега е време за сън.

И нищо, нищичко няма да значи.

19.12.2013

вторник, 3 декември 2013 г.

Илюреалнозия

Все по-далеч съм. Все по-далече..
По-често летя във лилави балони.
Кое е наистина? Забравих го вече.
Какво си сега, самота неизронена?

Коя си била, когато те виждах -
моят спасител във приказен щурм!

Каква си сега?
Не те виждам.
Не виждам.

Не гледам назад.

Взривен сън.
Наум.

Взривена мечта с белези по тялото.

Сърцето ми..
още ли е цялото?

03.12.2013