четвъртък, 22 май 2014 г.

Свят

Разхождам се безследно във очите ти.
Изгубвам се. Изгубвам се нарочно!
Намирам се в най-цветното на ириса!
Застанал съм - безцветна, малка точица.

Сгъвам се и се превръщам във безсъние.
Тук има място за безбройно много хора!

Очите ти са цветно пълнолуние,
раздаващо лъчи на космоса отгоре!

А аз съм астронавт. Непохватен, безтегловен.
Останал тук за кратко - в твоята вселена..

Искам да остана дълго, но не мога..

Гравитацията идва

да ме вземе.

22.05.2014

понеделник, 19 май 2014 г.

O

В синьото на детския ти глас
се сгушвам и заспивам тихо.
Сънувам, незапомнил кой съм аз
и за какво съм бил извикан.

Оставен в безтегловното течение
на мимолетното, неспиращо тиктакане.
Прегърнат от безмерното вълнение..

Почакайте! .. мъничко почакайте!

Недейте сънищата да прибирате!
Аз вярвам още в любовта!

В магията!

.. и не е важно да разбирате!

Та тя е само сън.. -
сънят ни е животът.

И е всичко, всичко на света!

19.05.2014

вторник, 13 май 2014 г.

Човек

Един човек.

Един свят.

Една черупка оголена.
Един разлистен, нов рай!

Едно слънце безкрай..!

Една мисъл за полет!
Една мисъл за пролет!
Една мисъл нагоре и само нагоре!

Един цвят, разрисуван
в милион комбинации.

Един вик с виртуозно вибрато!

Един миг, изтанцуван сред бурни овации!

Една шепа - докоснал земята.
Един спомен - каквото е свято.

Прашинка в извънразмерното ни измерение.

Един човек.

Обикновен.

Като теб
и като мен.

13.05.2014

неделя, 11 май 2014 г.

Пипи

Чорапи.

Дълги, лимонени чорапи.

Аромат на неизвестно, омекотено,
свежо,
усмихнато.

Щастие.

И две тихи, сини
презрамки,

които танцуват над тях.

09.05.2014

И те

Къде отиват параходите,
щом няма място за море?
Когато сушата се е разходила
и е събрала всичките му части.

Къде остават? Край заводите?
Сами. Забравени добре.
Останали неизразходени.
Мечтаещи за сутрешно море!

Мечтаещи за утрешно участие
във огнения изгрев на вълните!
За топлата прегръдка! И за страстите -
соленото усещане в очите..

За онзи полет в безтегловен щурм,
под ласките на жълтоцветната луна.
Сред музика от аплодиращи ги бурно
вълни, без капка суета.


Остават.
Засенчени от метрополиси.
Но вярващи. Докрай. Че и те..

Къде отиват параходите,
щом няма място за море?

11.05.2014