Синьо, пясък, чайки без бряг.
Бавно пристъпва чувство на плен.
Мисъл, спомен, с полет без страх
скача обратно морето във мен.
25.05.2017
Синьо, пясък, чайки без бряг.
Бавно пристъпва чувство на плен.
Мисъл, спомен, с полет без страх
скача обратно морето във мен.
25.05.2017
Изграждам своите стени:
високи, грапаво-студени.
Заграждам с думи часове
и сам със себе си мълча.
Катеря спомени-вълни.
Изплъзват се сами през мене.
Събирам всички гласове
да отзвучават,
да запълват,
да си тръгват,
(да остават..)
с всяка следваща вълна.
08.05.2017