понеделник, 17 октомври 2011 г.

Брегове

Спри. Остани от другата страна.
Реката вече няма прекосяване..
Не идвай! Просто продължи сама..
Защо.. защо да продължаваме?
И без това сме се одавили отдавна
да търсим бреговете си в различното.
В последствие, дори на себе си не вярваме
и пак сме уморени от обичане..
А приказното отминава като струните,
оставени да затрептят в свободни ноти.
Остават само спомени, изгубени,
измислени, за да ги помним
в следващи животи..


За да можем тогава..


да плуваме,
да плуваме,
да плуваме..

един към друг.

17.10.2011

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Есенно

Тръгвам си.
Тръгвам си все същия -
изгубен, чужд и непознат.
Бързо отминаващо отсъствие,
сливащо се с шумния ни град.

Само есенния дъжд
ще скрие шепота на листите..

Настъпвам ги.
Не мога да те имам.
Затова ли все измислям те?

***

Напръскай във сърцето си,
(да не личи)
ако някога случайно
бил съм
в тази стая..

Очи.
Две хубави очи.
За които само мога да мечтая.

06.10.2011

вторник, 4 октомври 2011 г.

Молба

Разглоби ме.
Промени ме изцяло.
Нареди ме отново
във същото тяло.

За да бъда съвсем по-различен.

Промени ме.
Нареди ме изцяло.
Разглоби ме отново
във същото тяло..

За да мога да бъда обичан.

03.10.2011

събота, 1 октомври 2011 г.

Без шум

Защо ли сърцата не бяха от камък,
а любовта - просто външния мъх?
Тогава не ще ги гори нито пламък,
нито пък нейния пламенен дъх.

Тогава не биха ги строшили само
няколко думи, устни за миг!
Нито очите ще могат да мамят..
Просто сърце. Без форма и лик.

От бурни морета,
без шум и туптеж.
От капчица вяра,
без капка копнеж!

С теб сме сами и никога двама.
Толкова устни и думи изтрих..
Защо ли сърцата не бяха от камък?
От камък. Но камък велик!

01.10.2011