Есенно

Тръгвам си.
Тръгвам си все същия -
изгубен, чужд и непознат.
Бързо отминаващо отсъствие,
сливащо се с шумния ни град.

Само есенния дъжд
ще скрие шепота на листите..

Настъпвам ги.
Не мога да те имам.
Затова ли все измислям те?

***

Напръскай във сърцето си,
(да не личи)
ако някога случайно
бил съм
в тази стая..

Очи.
Две хубави очи.
За които само мога да мечтая.

06.10.2011