Без шум

Защо ли сърцата не бяха от камък,
а любовта - просто външния мъх?
Тогава не ще ги гори нито пламък,
нито пък нейния пламенен дъх.

Тогава не биха ги строшили само
няколко думи, устни за миг!
Нито очите ще могат да мамят..
Просто сърце. Без форма и лик.

От бурни морета,
без шум и туптеж.
От капчица вяра,
без капка копнеж!

С теб сме сами и никога двама.
Толкова устни и думи изтрих..
Защо ли сърцата не бяха от камък?
От камък. Но камък велик!

01.10.2011