понеделник, 29 декември 2014 г.

Не закъснявам

Закъснях.
А никога не закъснявам.
Аз винаги съм първата зора.
Онемях
и искам да остана
дори да се превърна в тишина.
Не стигам,
а все с ръце напред
аз винаги целувам първи.
Оставам си - измислено-поет,
прегърбен и все така несвързан.
Все гоня те -
преследвам те във тъмното.
Нали ми каза, че това е любовта?
Докосвам само своето безмълвие
и те оставям - река в прегръдки на река.
Протичаш.
През скулите,
през шепи незадържащи.
Като самотен звук
в свойта стратосфера.
Закъснях,
а никога не закъснявам.
И вече няма как
да те намеря.

29.12.2014

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Чернова

Един лист,
чернова,
е смачкан в гърдите.

Лъч
светлина
се разпада
на цвят.

Думите
се свързват
само с
разстояния.

А хората - така се разделят.

11.12.2014

събота, 1 ноември 2014 г.

На няколко педи от земята

На няколко педи от земята не е страшно -
протягаш крак и вече си на сигурно.
Но все така не знаеш - тръпнеш и очакваш
пропастта да се разтвори и изригне!

Да те напуснат всичките приятели..
Гравитацията за миг да се обърне!
Да се изгуби слънцето мечтателно
и да не знае пътя да се върне..

Толко много ни е страх от неизвестното!
А трябва само да протегнем крак..

И да държим ръцете си, заедно понесени,

за да разбием с изгрев
утрешния мрак!

01.11.2014

петък, 24 октомври 2014 г.

Прашинка

Понякога остава само тишина,
сгушена в събраните ми шепи.
Там вече няма връщане назад -
в годините и спомените крехки..

Тихо се отронва кадър от преди,
разлива се във сухите ми длани.
Дали си спомням или със молив
го дорисувам тук за да остане?

Къде прибрал съм миговете детски,
усмивките на майка и на татко си?
Къде изгубих в себе си човека,
мечтаещ, гмурнат в непознатото?

И все въпроси будят тишината.
Въздишам, махам със ръка.

Една прашинка кацна на земята
и пак притихна
цялата земя.

24.10.2014

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Към вкъщи

През трапа на годините
правя лъвски скок.
Прегръщат ме роднините
и всичко е високо -

аз съм само педя
над коляното на татко си.
От високо той ме гледа
как взимам си от сладкото.

Търкалям се в килима,
играя си с войниците.
И вкъщи сме си тримата -
приготвила мекиците

мама ме извиква
на съботна закуска!

..но трапът на годините държи ме
и не пуска.

И днес, така далече,
в мисълта си ви прегръщам!

Не съм забравил накъде отивам,

нито пътя си към вкъщи!

09.10.2014

петък, 26 септември 2014 г.

Към теб

Развълнувано, малко сърце,
свито в студения залив
на гърдите.

Не тъгувай. За малко поне.
Там отгоре ни гледат звездите..

Те за нас са написали стих!
И е нежно разлистен в небето!

Септември е есен,
тъмно зелена,
в прегръдка на малки поети.

Една мисъл към мен.
Една мисъл ми стига
да бъде спокойно
сърцето.

Протягам ръце.
Почти те достигам!
Нали ти си тук,
тук където..

морето разбива вълни
и танцува,
и нежно ме гали.

Две кротки, спокойни очи,
пак те търсят
след тихия залез..

Остани, остани.
Като вечер без вятър.
Като снимка, събуждаща спомен.

Не плачи. Не плачи.

Аз съм просто вратата,
която към тебе
ме води.

26.09.2014

петък, 12 септември 2014 г.

"Разстояние"

Самотата има много имена.
Едно до друго - все едни и същи.
Четири стени, прозорец и врата.
И никога така не съм си вкъщи..

Не ми мирише на череши и на вятър,
на залезна поляна сред щурци!
Изгубванeто на калинка сред тревата..
От онези мигове, в които се мълчи.

Когато погледите срещат се усмихнати,
намерени, заплитащи се, близо.
Когато цялата вселена е притихнала
и мъничка звездица от небето слиза..

"Завинаги, завинаги, завинаги..",
когато си намислям пожелание..

Самотата има свое минало,
но името й днес е "Разстояние".

12.09.2014

вторник, 26 август 2014 г.

Вълнение

Едно вълнение приятно
ме обзема непонятно как!
Като боровинковото сладко,
пълно с мини-вкусните малини,
комбинирано със няколко маслини..
Ама.. питате - солени?
Стига ми да са зелени
и да влизат в комбинация
с мъничката ми вечеря
и перия от лук.
Но май че друга мечка стъпвала е тук!

И ето, общо взето,
стигаме до края на парчето,
дето няма капка музика.
Така де - на шепичката стих.
Да го нарека по-иначе не бих..

Но.. сякаш,

че вълнението някак си избяга
и остана само тишина.

Дъждът навън потропва във нощта,
оставена сама да чака.

26.08.2014

неделя, 24 август 2014 г.

Несвързано

Невъзможността за свързване.
Разстоянието между антенките
на крушката.
Тъмно ми е между песните.
Луната е балон за спукване!

Ненамиращото връщане..
Надежди между сенките
зад къщата.
Звездите откъде ли са донесени?

Земята е лимон за стискане.
И няма как да бъдеш
августова есен.

24.08.2014

четвъртък, 14 август 2014 г.

Когато замирише ми на дъжд

Когато замирише ми на дъжд,
ми става тихо.
Тогава съм в най-празната си стая.
Тогава ставам плен на своя вихър
от далечини и невъзможностни безкраи..

Тогава и китарата мълчи във своя ъгъл.
Единствено си спомням гласове.
И мисля как дори веднъж не съм излъгал,
когато съм мечтал за своето небе -

кристално синьо! Пълно с бели птици,
танцуващи безшумно над река!

А нейде там, край огъня, притихнала,
четеш ми нежно стихове,
за да заспя..

И все така, по детски, си мечтая,
а днешният живот е друг и ще мълча.

И все така те търся, но не зная,
дали не съм пропуснал своята зора..

Прехвърлям спомени, усмивки и години.
Припомням си най-глупавите грешки!

И пускам вятъра през мен да мине,
надявайки се да остави нещо..

14.08.2014

сряда, 9 юли 2014 г.

За последно

Отново, за последно се руша -
разпадам се на сноп лъчи и вятър.
И само думи, на които се крепя,
със спомен за отминалото лято..

когато юли беше вечно вплетен!
Нестихващ, вярващ и стремителен!
Когато пристан бяха ти ръцете!
Когато с кораб плавах във очите ти..

Море. И буря. Не помня нищо вече.
Дали морето помни имена?

Една звезда, останала да свети
на север в непрогледна тъмнина.

И този миг така добре познат е.
Притихват ударите на вълните.

Наблизо някъде бушува вятър

и нищо,
нищичко не ме попита.

09.07.2014

неделя, 6 юли 2014 г.

Допир

Ръцете ти са две пера с мастило,
прозрачни като тънък лист хартия.
В малки шепи думите са скрили -
търся ги, но не мога да открия..

И се превръщам в малък, празен дневник -
разгръщам се на първа бяла страница.

И чувствам се щастлив, макар и без последен
допир от перата..


без въображаемата граница.

06.07.2014

неделя, 29 юни 2014 г.

Обвивка

Прелитат тихо уморените птици.
Едно слънце облича пижама.
Премества напред календара на дните.
Нощта го замества за нощната смяна..

И така се върти един свят - неизвестно!
Една шепа въпроси и един куп мечти!

Подай ми ръка!
Така по- ще е лесно.
Ще можем тук двама да се въртим!

То.. небето е кръг. Някои казват му сфера.
Някои казват му обич. Други, просто - тих сън.
Аз съм чувал дори и за атмо- химери..
Не! Шегувах се!

Просто въздух отвън?

То e нашият щит към открития космос.
Една тънка обвивка любов.

А земята - на своите длани ни носи.

Сподели я със мен.
Аз съм вече готов.

29.06.2014

сряда, 25 юни 2014 г.

Само

Наречи ме скитник в малката ми стая,
изгубил безкомпасно любовта!
Наречи ме луд, побъркан до безкрайност,
разперил пак ръцете си в нощта!

С поглед към небето! В търсене на птици!
Не ми остава друго - само да мечтая..
Потъвам бавно и безпомощно в очите ти.
Въртя се и вече нищичко не зная..

Дали не беше просто само сън?
Приумица под тежките клепачи?
Дали не е измислица, наум,
разказана от феите на здрача..?

Сърце. Мое малко сърце.

Научи ме само

да не плача.

25.06.2014

неделя, 22 юни 2014 г.

Мой свят

Ти, мой свят. Мой мъничък свят,
построен върху шепи надежда.
В който сутрин събирам си тихия град,
в който вечер мечтите подреждам.
Който дълго мълчи. Няма нищо да каже.
Само диша. Усеща. Сънува -
топли, сини очи, като ангелски стражи -
недопускащи да се преструваш.
Който търси небе - неразделно, изцяло,
в което със скок да се гмурне..

Мой мъничък свят,
свит в моето тяло,
което не може
да плува.

22.06.2014

петък, 20 юни 2014 г.

По усмивка

Това беше всичко - шапкар и две плитки,
мъничко захар в студения чай.
Една котка, останала там по усмивка -
загадка с отговор, който не зная.

И пътища много - като гоблен с рисунка,
в един свят от безброй неушити мечти.
Всеки дъх е нов избор - нов заек с муцунка,
който да гоним. Който следим.

Който го няма. Поне не в този свят.
Сега всеки сам сервира си чая.
Понякога чувствам се съвсем непознат

в своята собствена стая.

20.06.2014

вторник, 10 юни 2014 г.

В други очи

Кой подреди така тишината?
Тук няма място да стъпя! Къде?
Бавно трепти, във безшумно вибрато -
като миг заледено море.

Като облак, готов да се хвърли
в петстотин любовни етажа!

Като дума, заседнала в гърлото..
дето просто не можеш да кажеш!

Две следи - разлетяли се птиците,
те отлитат в една тишина.

В други очи не намерих очите ти.

Затова..
Затова е така.

10.06.2014

четвъртък, 22 май 2014 г.

Свят

Разхождам се безследно във очите ти.
Изгубвам се. Изгубвам се нарочно!
Намирам се в най-цветното на ириса!
Застанал съм - безцветна, малка точица.

Сгъвам се и се превръщам във безсъние.
Тук има място за безбройно много хора!

Очите ти са цветно пълнолуние,
раздаващо лъчи на космоса отгоре!

А аз съм астронавт. Непохватен, безтегловен.
Останал тук за кратко - в твоята вселена..

Искам да остана дълго, но не мога..

Гравитацията идва

да ме вземе.

22.05.2014

понеделник, 19 май 2014 г.

O

В синьото на детския ти глас
се сгушвам и заспивам тихо.
Сънувам, незапомнил кой съм аз
и за какво съм бил извикан.

Оставен в безтегловното течение
на мимолетното, неспиращо тиктакане.
Прегърнат от безмерното вълнение..

Почакайте! .. мъничко почакайте!

Недейте сънищата да прибирате!
Аз вярвам още в любовта!

В магията!

.. и не е важно да разбирате!

Та тя е само сън.. -
сънят ни е животът.

И е всичко, всичко на света!

19.05.2014

вторник, 13 май 2014 г.

Човек

Един човек.

Един свят.

Една черупка оголена.
Един разлистен, нов рай!

Едно слънце безкрай..!

Една мисъл за полет!
Една мисъл за пролет!
Една мисъл нагоре и само нагоре!

Един цвят, разрисуван
в милион комбинации.

Един вик с виртуозно вибрато!

Един миг, изтанцуван сред бурни овации!

Една шепа - докоснал земята.
Един спомен - каквото е свято.

Прашинка в извънразмерното ни измерение.

Един човек.

Обикновен.

Като теб
и като мен.

13.05.2014

неделя, 11 май 2014 г.

Пипи

Чорапи.

Дълги, лимонени чорапи.

Аромат на неизвестно, омекотено,
свежо,
усмихнато.

Щастие.

И две тихи, сини
презрамки,

които танцуват над тях.

09.05.2014

И те

Къде отиват параходите,
щом няма място за море?
Когато сушата се е разходила
и е събрала всичките му части.

Къде остават? Край заводите?
Сами. Забравени добре.
Останали неизразходени.
Мечтаещи за сутрешно море!

Мечтаещи за утрешно участие
във огнения изгрев на вълните!
За топлата прегръдка! И за страстите -
соленото усещане в очите..

За онзи полет в безтегловен щурм,
под ласките на жълтоцветната луна.
Сред музика от аплодиращи ги бурно
вълни, без капка суета.


Остават.
Засенчени от метрополиси.
Но вярващи. Докрай. Че и те..

Къде отиват параходите,
щом няма място за море?

11.05.2014

вторник, 22 април 2014 г.

Ти

Ти си пеперудата със сините крила!
Безстрашна! Смела! Неопитна, но силна!

Така ли ми се струва? Харесва ми така -
с вятърни конци от мисъл ме рисуваш.

Вятърно-прозрачен, неразмерен негатив -
просто съм такъв - аз не съществувам.

Капчицата пролет върху твоя обектив.

И просто ти се струвам.
Просто ти се струвам.

22.04.2014

събота, 19 април 2014 г.

Стъпки

Стъпките са още само във снега.
Те нямат смисъл на достигаща пътека.
Те нямат начин да оставят в теб следа
и да намерят пътя към човека.

На чужди хора са. Преплетени и смели,
но твърде болни и объркани следи.
Оставам тук. На мястото. Човекът,
останал сам в безбройните пътеки

да търси своите мечти.

19.04.2014

четвъртък, 3 април 2014 г.

Сега

Докосни ме.
Далече.
Не стигам.

Отново.
Пак чакам.
Все път.

Намирам.
Целувам.
Откривам.

Мечтая!
Готов съм!
Сънят!

Пътувам.
Не плача.
Преставам.

Не съм сам!
Далеч съм.
Докрая.

Оставам.
Оставам.
Оставам.

Мечтая!
Мечтая.
Мечтая..

03.04.2014

неделя, 9 февруари 2014 г.

So what?

И питаш ме "So what?"
е смисълът тогава
в безумния ни свят..

На всеки -
толкова добре известен!

И все така останал
напълно непознат.

09.02.2013

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

вторник, 4 февруари 2014 г.

Все още

Жив съм! Жив съм все още, когато
ме стяга в гърлото мъничка бучица.
Когато, бездумен, навел съм главата си
и скрил съм се в тон между звуците.

Някъде. В пространственото, тихо междулиние.
В размерността на чувства равноделно-ненамерени.
Статусът ми днес въобще не е "на линия".
"Зает" със себе си, говоря за доверие.

Говоря за живота. За полета на птиците!
За всички пъстроцветни, тъмно-сини пеперуди..
Говоря за обичане. За някакво обичане.
Влюбените хора в пеперудите са луди!

Тихичко преглъщам. Бавно и съзнателно.
Оставям себе си и продължавам сам - от края.
Времето минава - късо, но старателно.
Тихо ми напомня, което вече зная -

Смисълът е само в Любовта.

04.02.2014

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Върху тревата

Мислил ли си някога,
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -

Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)

И целият светъл и надземен рай.

О, гравитацие,
дръж ги докрай!

Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.

16.01.2014

петък, 10 януари 2014 г.

Комета

С цветни шапки е отрупана нощта,
забулена с юрган от междузвездия.

Чорапите й имат млечен път - дъга,
а мотото им е -  "Не ни поглеждай!"

Сънува, че луната й е мъничко дебела
и иска да отслабне - суета!

Звездите се кикотят - Хайде, Донатело,
нарисувай по-изтънчена луна!

А там, далече,
с малката си точица,
на другия полярен
и неземен край,
лети един мъник
с комета,
без посочица,
и търси своята планета,
без да знае,

дали все пак,
за мъничко..
накрая..

преди да се изгуби
сред звездите..

Най-важно е,
на този свят,
да се мечтае!

Мечтите са най-верният
спасител.

10.01.2014