Върху тревата

Мислил ли си някога,
в моментите, когато
самотно и дълго
се излягаш на тревата,
че може небето да падне върху ти -

Със всичките облаци и парашути,
със всичките птици и летящи кошути
(макар да летят най-често в съня ти),
и всичките малки звезди от безкрая.
Със все млечния път (колко дълъг - не зная)
и целият космос - от самото начало,
докъдето окото да види успяло..
И луните на всичките звездни системи!
През черните дупки! (нали те са големи?)
И целият прах, летящ на частици,
всяка малка вселена, по пътя открита,
с метеорити и метеориси,
(това са жените им, не питай какви са..)

И целият светъл и надземен рай.

О, гравитацие,
дръж ги докрай!

Ти си ни единственото, истинско спасение
в безмерното ни, измечтано измерение.

16.01.2014