сряда, 29 май 2013 г.

Моментновения

По нежните скули на слънцето
се спусна топла истина.

***

Небето е книга. Не знаех, че думите
мокрят толкова много.

***

С музика мога да повдигна
и най-тежките си спомени.

***

Сърцето ми е пеперуда.
Дали пеперудите имат сърце?

***

Недостатъчна самодостатъчност
и мънички остатъци от близост.

29.05.2013

На ръба на своята звезда..

На ръба на своята звезда
тихичко краката си поклащам.
Единственото ясно засега
е, че нищичко не ми е ясно!

Как летят планетите без вятър?
Къде отиват, падащо, звездите?
Как хваща се комета за ръката
и кой върти земята без да пита?

Защо от всички точици (се чудят те)
една единствена наречена е Слънце?
Къде заспиват нощем пеперудите
и кой прибира дрехите им пъстри?

Дали я има феята на розите?
(Къде изгубих си лилавите чорапи?)
Защо изгряващото слънце можело
отново да залезе във земята?

Какво е светлината в тъмното,
когато няма никой щом угасне?
Как точно се мечтае сбъднато?
Защо сърцето ни не е отдясно?

Запитвам с поглед към безкрая,
ала той мълчи и думичка не казва..
(Твърде много искал съм да зная!)
(Чорапите били са на земята - вдясно.)

Прибрах ги бързо, без повече да питам
и хоп - към кревата се хвърлих със скок!
Сънища - съвсем готови за излитане,
в завивките на тигъра ми (плюшен, но жесток!).

И толкова.
Звездата ми изчезна,
изведнъж,
щом лампата във стаята угасна..

Заспах.
Сънувах я.
Бях нейният единствен мъж!

Събудих се..

И вече всичко ми е ясно.

29.05.2013

вторник, 21 май 2013 г.

22:29

Улица в звезди,
в шепите на тъмното.
Една от тях бе ти!
Сбъдната! Най-сбъдната!

Крачки - две до три..
Прегръдката под лунното!
Безкрайно вплетени
във свое топло сбъдване!

Безвременно плени
цялото ми съществуване!
Единствено и само ти
разбираш всичко мое..

Любовен фойерверк
към смисъла на бъдното!

Сега сърцето ми е твое..

.. само твое!

21.05.2013

четвъртък, 16 май 2013 г.

Тъмно синьо

Още вярвам в тъмно сините морета,
изплетени в дълбочина на хоризонта!

Слънцето е сребърно-невидима монета
в облаци,
разкъсани едва на фронта..

Още има вятър!

Поривно движение!
Платното е в безбройни дупки от въпроси..

Към Седмото, през бурното, безмилостно вълнение,
на своите ръце моретата ме носят!

Светът е само светлина, преминала
през малки точици в кафявите ми ириси..

Соленото желание събужда мириса -
пулсът ти e в тъмно синьо.

Намирам те.
Намирам те..

Отново те намирам.

16.05.2013

събота, 11 май 2013 г.

Цветове

Как се обича някой като мен?
Избираш си най-трудното обичане!
Най-дългото търпение.
Най-тихия момент
на щастие.
Несигурност в различното!

Аз нямам толко много цветове..
Картината на твоето изгряване!
Рисувам непохватно. С четка на дете.
Боичките ми твърде бързо избледняват.

Превръщам се в петно на чужд художник.
Погледнали са в мен критични, луди хора.
И само синьото, което в мене сложи,
с небето още си говори..

Простор на търсещите хора!
Случайности. Безумностни съдби!
Поглеждам изгрева, в очите ми разтворен -

"Обича ме.
Не ме обича.

Обича ме, нали?"

11.05.2013

четвъртък, 9 май 2013 г.

Въпросително

Ще те позная - сгушена във мигове,
загърната от тъмно сини пеперуди!
Това е краят. Време е за сбъдване!
Омръзна ми да бъдем вечно луди.

Вече не разбирам за какво е времето!
Чакането e неоправдано действие.
Часовниците се споглеждат, седнали
между безвремие и грешни следствия.

Времето е въпросително понятие.
Кога ще спрем да си задаваме въпроси?
Да бъдем просто плен на непознатото,
което бъдещето в изненада носи.

Ще вдигнем мост в безброй противоречия,
за да намерим общото на двата свята!

Как в синьо да размием вечното?
В кой цвят да боядисаме реката?

Пеперудите отлитат. 
Ти си само
дъх на залез
в тъмно сините простори.

Никой не попита -
ние двамата..

На какъв ли цвят
със теб
ще си говорим?

09.05.2013

неделя, 5 май 2013 г.

Сънувах те

Сънувах те. Сънувах те открадната!
Защо принадлежиш на някой друг?
Обещах си, че си моя! Вярвам си.
Някой ден ще бъдеш моя, тук..

На никой няма да те дам!
Ще имаш свободата да избираш -
Пространството на моя храм
или небе, в което се простира

всяко твое лудостно желание!
Аз няма, няма да ти преча.
Полетът е твой - нямам указания.
Не зная пътища към вечното.

Ако просто си ме пожелаеш,
ще се върна в твоя свят.
Любов на късове мечтание.
Нарисувай я със своя цвят.

Сънувах те!
По близка бе от всякога.
През всичките реалностни прегради..
Вярвам! В сбъднатото Някога!
Все още любовта е твърде млада..

Остани. Където и да си.

Тя скоро ще повярва
че може да лети.

05.05.2013

събота, 4 май 2013 г.

Реалност

Не вярвам днес във цветовете.
Любовта ми е замръзнал океан.
Реалното разтапя във ръцете
мечти и си създава ураган.

Пречиства и очите ни отваря.
Сърцата не разбират мисълта.
Затова мълчат. Не, не отговарят,
когато питаме за любовта.

Тя просто трябва да се чувства.
Да не се измисля или пък мечтае..

Да обичаш сякаш е изкуство,
което само любовта си знае.

04.05.2013

сряда, 1 май 2013 г.

Четка

В синьо те потапям като четка -
разхождам те
по белите си страници,

докато не се превърна
изцяло
във небе.

01.05.2013