петък, 24 октомври 2014 г.

Прашинка

Понякога остава само тишина,
сгушена в събраните ми шепи.
Там вече няма връщане назад -
в годините и спомените крехки..

Тихо се отронва кадър от преди,
разлива се във сухите ми длани.
Дали си спомням или със молив
го дорисувам тук за да остане?

Къде прибрал съм миговете детски,
усмивките на майка и на татко си?
Къде изгубих в себе си човека,
мечтаещ, гмурнат в непознатото?

И все въпроси будят тишината.
Въздишам, махам със ръка.

Една прашинка кацна на земята
и пак притихна
цялата земя.

24.10.2014

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Към вкъщи

През трапа на годините
правя лъвски скок.
Прегръщат ме роднините
и всичко е високо -

аз съм само педя
над коляното на татко си.
От високо той ме гледа
как взимам си от сладкото.

Търкалям се в килима,
играя си с войниците.
И вкъщи сме си тримата -
приготвила мекиците

мама ме извиква
на съботна закуска!

..но трапът на годините държи ме
и не пуска.

И днес, така далече,
в мисълта си ви прегръщам!

Не съм забравил накъде отивам,

нито пътя си към вкъщи!

09.10.2014