четвъртък, 25 май 2017 г.

Варна

Синьо, пясък, чайки без бряг.
Бавно пристъпва чувство на плен.
Мисъл, спомен, с полет без страх
скача обратно морето във мен.

25.05.2017

неделя, 7 май 2017 г.

Пясък

Изграждам своите стени:
високи, грапаво-студени.
Заграждам с думи часове
и сам със себе си мълча.

Катеря спомени-вълни.
Изплъзват се сами през мене.
Събирам всички гласове
да отзвучават,
да запълват,
да си тръгват,
(да остават..)
с всяка следваща вълна.

08.05.2017

петък, 16 декември 2016 г.

вторник, 6 декември 2016 г.

Пояс

Когато сам със себе си говориш,
а думите ти сгъват се небрежно.
Мислите са хванати
на щипки от простора.
От колко ли вселени
в теб не си подреждал?

Когато сам със себе си останеш
пред бездната на хиляди въпроси..
Когато в шепите си спомените хванеш
и ги захвърлиш със въпроса - "За какво са?".

Лъч надежда в джоба щом откриеш,
в добре забравеното и измачкано сърце,
дали го подаряваш? Или ще го скриеш?
Ще остане ли за малко слънчево поне?

Но няма бряг, когато мисълта
сама дълбае своята основа.
Единтвен пояс се оказва любовта,

но кой е казал..
...че трябва да е нова?

06.12.2016

сряда, 7 септември 2016 г.

Моето щастие

Тя. Единствено тя
може нещо отвътре да вземе.
От мен. От вечността.
От нищото, струпано в мене.
Да го отнесе. Да го разглоби.
Да остана само на части.
Единствено тя знае как се строи
счупено - моето щастие.

07.09.2016

петък, 5 август 2016 г.

Неусетно

До нови срещи, необятно море!
Пъстро-бурно и сладостно синьо.
В твоята нежност времето пак ще спре
и пак неусетно ще си замине..

03.08.2016

вторник, 26 юли 2016 г.

Жмичка

Заспива пред очите ми дете
в прегръдките на прашното ми огледало.
Отвори очи, за мъничко поне!
Кажи, че миналото не е отлетяло!

Не са били измислица игрите ни на жмичка.
Фигурите в облаците кой ли ги донесе?
Когато сам се гонех и бягах си самичък.
Когато дълго биех се с измислени човеци.

Когато влюбих се. Когато тя си тръгна.
Когато първи думи от сърцето се отронят.
Когато тя поиска отново да се върне,
но вече беше време и тя да ме погони..

Но става мокро огледалото от дъх
и образът топи се в своята забрава.

"Царски път до 10" отнякъде дочух
и хукнах бързо,

за да се спасявам.

27.07.2016