сряда, 25 април 2018 г.

Зад стените

(на Петя)

Зад стените на голямата къща
безследно отново вървя.
Там, където съм себе си -
същият,
свил във шепата детска мечта,

Пак се губя в света на големите.
Срещам толкова много очи.
Не разбирам какви са проблемите -
любовта. От любов не боли.

Тя е приказка. Малка принцеса.
Тя е смисъл и мисъл, и вик.
Тя е всичкото вътре в сърцето.
Неотложна и нежна, и миг.

Тя ме движи по тази пътека.
Без начало, без крайната цел.
Така е създаден човекът -
да обича до краен предел.

Зад стените на голямата къща,
отново се крие сънят..
С мисълта си отново те връщам
без въобще да поглеждам назад.

26.04.2018

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Отново

Думите никога не остават сами.
И в нас да останат -
не могат.

Понякога трябва да си помълчим,
за да проговорим
отново.

19.02.2018



четвъртък, 25 май 2017 г.

Варна

Синьо, пясък, чайки без бряг.
Бавно пристъпва чувство на плен.
Мисъл, спомен, с полет без страх
скача обратно морето във мен.

25.05.2017

неделя, 7 май 2017 г.

Пясък

Изграждам своите стени:
високи, грапаво-студени.
Заграждам с думи часове
и сам със себе си мълча.

Катеря спомени-вълни.
Изплъзват се сами през мене.
Събирам всички гласове
да отзвучават,
да запълват,
да си тръгват,
(да остават..)
с всяка следваща вълна.

08.05.2017

петък, 16 декември 2016 г.

вторник, 6 декември 2016 г.

Пояс

Когато сам със себе си говориш,
а думите ти сгъват се небрежно.
Мислите са хванати
на щипки от простора.
От колко ли вселени
в теб не си подреждал?

Когато сам със себе си останеш
пред бездната на хиляди въпроси..
Когато в шепите си спомените хванеш
и ги захвърлиш със въпроса - "За какво са?".

Лъч надежда в джоба щом откриеш,
в добре забравеното и измачкано сърце,
дали го подаряваш? Или ще го скриеш?
Ще остане ли за малко слънчево поне?

Но няма бряг, когато мисълта
сама дълбае своята основа.
Единтвен пояс се оказва любовта,

но кой е казал..
...че трябва да е нова?

06.12.2016

сряда, 7 септември 2016 г.

Моето щастие

Тя. Единствено тя
може нещо отвътре да вземе.
От мен. От вечността.
От нищото, струпано в мене.
Да го отнесе. Да го разглоби.
Да остана само на части.
Единствено тя знае как се строи
счупено - моето щастие.

07.09.2016