вторник, 6 декември 2016 г.

Пояс

Когато сам със себе си говориш,
а думите ти сгъват се небрежно.
Мислите са хванати
на щипки от простора.
От колко ли вселени
в теб не си подреждал?

Когато сам със себе си останеш
пред бездната на хиляди въпроси..
Когато в шепите си спомените хванеш
и ги захвърлиш със въпроса - "За какво са?".

Лъч надежда в джоба щом откриеш,
в добре забравеното и измачкано сърце,
дали го подаряваш? Или ще го скриеш?
Ще остане ли за малко слънчево поне?

Но няма бряг, когато мисълта
сама дълбае своята основа.
Единтвен пояс се оказва любовта,

но кой е казал..
...че трябва да е нова?

06.12.2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар