четвъртък, 30 декември 2010 г.

Недей


Не ме чети.
Недей.
Света със думи бих обърнал.
Но с думите не се гордея..
но с думи няма да те върна.

Не ме чети.
То няма смисъл.
Той, огънят, не дълго тлее.
И после всичко е по старому.
Все пак, човек му се живее.

Добре. Чети,
Щом стигна края.
Дали е време за промяна?
Във мен? Във теб? Не зная.

***

Думите си хвърлих в океана
на една несбъдната мечта.
И втренчен в бурната му пяна,
аз исках нещо във замяна
от всяка приливна вълна.

31.12.2010

сряда, 29 декември 2010 г.

Място за сърце

Една истинска любов, останала,
затворена в стените на страха.
Заключена в незнание, сама.

Нали така?
Така ми каза, че е правилно.

Една истинска любов, отхвърлена.
Обречена на синонимие.
Лудост,
страст незаменима!
Но вече стара и прегърбена..

Нали така?
Така ми каза, че е правилно.

Една истинска любов - на вятъра.
Последвала безбройните листа,
с които ни затрупва есента.

Нали така?
Така е правилно, нали?

Една любов,
от която не боли.
Скрита в крепостни стени.
Две "дула", а не "очи"..
Сърцето ти е камък,
за да пази своя замък.

Но това живот ли е въобще?

Да носиш камък в себе си
на място за сърце.

30.12.2010

понеделник, 20 декември 2010 г.

Ако само...

Ако само вярвах, но не вярвам.
Във приказки от детски светове.
С очите на израстващо дете.
Сърцето - да е търсещо сърце.

Ако само можех, но не мога.
Света си в шепите да събера.
Да бъда твоята звезда,
дори за миг да изгоря.

Ако само моя си, ала не си.
За да споделяме мечти.
Да се обичаме дори
най-силното да ни дели.

Ако само кажеш да,
ще те обичам..
от тук
до края на света.

20.12.2010








четвъртък, 16 декември 2010 г.

"Никога"


В твоето последно "никога"
се крият всичките ми грешки.
Както в първите ми стихове,
римувахме се доста тежко.

Трудно някак се четеше строфата
на кратките ни летни вечери.
Думите летяха право в кофата,
при всчики думи неизречени.

В усмивките си криехме мечтите си.
В прегръдките ни криеше се страх.
Но преди да те попитам, си отиде.
Преди да те попитам, замълчах.

Преди да разбера къде греша,
в прикритие на вчерашните смешки,
си тръгна! Дори и не разбрах
къде се крият повечето грешки..

Твоето последно
неизречено
"никога".

16.12.2010

вторник, 14 декември 2010 г.

Светофар


Може би не те познавам още..
Дали живееш някъде наблизо, тук?
И сигурно, понякога, прибирайки се нощем,
сме чакали на светофар един до друг.

Но без да се поглеждаме, уви!
И без да подозира ни един от нас,
че ти.. Че никой друг, а точно ти
сърцето ми ще стоплиш в близък час.

Че ти ще си и любовта и всичко!
Животът ми ще завъртиш със нова сила.
За теб ще бъдат трите нежни срички.
Ще бъда твое рамо и закрила.

А когато влюбването ни отмине,
ще бъдем верни до живот, нали?
Обичта ни няма да изстине..

Но все така не се поглеждаме, уви.

Нито подозирам, че един до друг стоим.
Не зная, че ще ме обичаш някой ден.
Секундите до следващия светофар борим.
И тръгваме по своя път -
аз без теб и ти без мен.

15.12.2010

сряда, 8 декември 2010 г.

Устни

Ти ме забрàви.
Аз помня те още.
Помня те.
Дали не напразно?

Спомням си много..
Твърде много.

Две устни.
Сълзите от вятър.
Защо ме остави?

Не искам,
не мога
да бъда във този театър.

Този спектакъл е скучен и тъжен!
Стените му днес не са същите..
За някой някога пак ще съм нужен.
Ръцете ми пак ще прегръщат!

Ще те забравя!

Не помня.
Не помня.

Две устни само
и нищо друго.

07.12.2010

сряда, 1 декември 2010 г.

*

Ти можеш ли да контролираш себе си?
Чувствата, живота, времето!

Мога ли да те забравя?
За миг, да кажем, временно..

А ако можех, искам ли?

Чувствата са птици прелетни.
Ти можеш ли
да контролираш себе си?

30.11.2010