"Никога"

В твоето последно "никога"
се крият всичките ми грешки.
Както в първите ми стихове,
римувахме се доста тежко.

Трудно някак се четеше строфата
на кратките ни летни вечери.
Думите летяха право в кофата,
при всчики думи неизречени.

В усмивките си криехме мечтите си.
В прегръдките ни криеше се страх.
Но преди да те попитам, си отиде.
Преди да те попитам, замълчах.

Преди да разбера къде греша,
в прикритие на вчерашните смешки,
си тръгна! Дори и не разбрах
къде се крият повечето грешки..

Твоето последно
неизречено
"никога".

16.12.2010