четвъртък, 30 декември 2010 г.

Недей


Не ме чети.
Недей.
Света със думи бих обърнал.
Но с думите не се гордея..
но с думи няма да те върна.

Не ме чети.
То няма смисъл.
Той, огънят, не дълго тлее.
И после всичко е по старому.
Все пак, човек му се живее.

Добре. Чети,
Щом стигна края.
Дали е време за промяна?
Във мен? Във теб? Не зная.

***

Думите си хвърлих в океана
на една несбъдната мечта.
И втренчен в бурната му пяна,
аз исках нещо във замяна
от всяка приливна вълна.

31.12.2010

сряда, 29 декември 2010 г.

Място за сърце

Една истинска любов, останала,
затворена в стените на страха.
Заключена в незнание, сама.

Нали така?
Така ми каза, че е правилно.

Една истинска любов, отхвърлена.
Обречена на синонимие.
Лудост,
страст незаменима!
Но вече стара и прегърбена..

Нали така?
Така ми каза, че е правилно.

Една истинска любов - на вятъра.
Последвала безбройните листа,
с които ни затрупва есента.

Нали така?
Така е правилно, нали?

Една любов,
от която не боли.
Скрита в крепостни стени.
Две "дула", а не "очи"..
Сърцето ти е камък,
за да пази своя замък.

Но това живот ли е въобще?

Да носиш камък в себе си
на място за сърце.

30.12.2010

понеделник, 20 декември 2010 г.

Ако само...

Ако само вярвах, но не вярвам.
Във приказки от детски светове.
С очите на израстващо дете.
Сърцето - да е търсещо сърце.

Ако само можех, но не мога.
Света си в шепите да събера.
Да бъда твоята звезда,
дори за миг да изгоря.

Ако само моя си, ала не си.
За да споделяме мечти.
Да се обичаме дори
най-силното да ни дели.

Ако само кажеш да,
ще те обичам..
от тук
до края на света.

20.12.2010








четвъртък, 16 декември 2010 г.

"Никога"


В твоето последно "никога"
се крият всичките ми грешки.
Както в първите ми стихове,
римувахме се доста тежко.

Трудно някак се четеше строфата
на кратките ни летни вечери.
Думите летяха право в кофата,
при всчики думи неизречени.

В усмивките си криехме мечтите си.
В прегръдките ни криеше се страх.
Но преди да те попитам, си отиде.
Преди да те попитам, замълчах.

Преди да разбера къде греша,
в прикритие на вчерашните смешки,
си тръгна! Дори и не разбрах
къде се крият повечето грешки..

Твоето последно
неизречено
"никога".

16.12.2010

вторник, 14 декември 2010 г.

Светофар


Може би не те познавам още..
Дали живееш някъде наблизо, тук?
И сигурно, понякога, прибирайки се нощем,
сме чакали на светофар един до друг.

Но без да се поглеждаме, уви!
И без да подозира ни един от нас,
че ти.. Че никой друг, а точно ти
сърцето ми ще стоплиш в близък час.

Че ти ще си и любовта и всичко!
Животът ми ще завъртиш със нова сила.
За теб ще бъдат трите нежни срички.
Ще бъда твое рамо и закрила.

А когато влюбването ни отмине,
ще бъдем верни до живот, нали?
Обичта ни няма да изстине..

Но все така не се поглеждаме, уви.

Нито подозирам, че един до друг стоим.
Не зная, че ще ме обичаш някой ден.
Секундите до следващия светофар борим.
И тръгваме по своя път -
аз без теб и ти без мен.

15.12.2010

сряда, 8 декември 2010 г.

Устни

Ти ме забрàви.
Аз помня те още.
Помня те.
Дали не напразно?

Спомням си много..
Твърде много.

Две устни.
Сълзите от вятър.
Защо ме остави?

Не искам,
не мога
да бъда във този театър.

Този спектакъл е скучен и тъжен!
Стените му днес не са същите..
За някой някога пак ще съм нужен.
Ръцете ми пак ще прегръщат!

Ще те забравя!

Не помня.
Не помня.

Две устни само
и нищо друго.

07.12.2010

сряда, 1 декември 2010 г.

*

Ти можеш ли да контролираш себе си?
Чувствата, живота, времето!

Мога ли да те забравя?
За миг, да кажем, временно..

А ако можех, искам ли?

Чувствата са птици прелетни.
Ти можеш ли
да контролираш себе си?

30.11.2010

неделя, 28 ноември 2010 г.


Пости

Постно уиски със зеле.
Зеле със малко месо.
Дали това определя?
Или ме кара
да вяравам в едно -

Няма значение какво вечеряш,
а какво си мислиш,
докато го правиш.

27.11.2010

събота, 27 ноември 2010 г.

Някой друг


Унасям се в прегръдките ти чужди.
Ти пак обичала си някой друг.
Прекрасно е, но бързо се събуждам.
Не ме моли.
Аз няма да се върна тук!
Където само преди час
някой обещавал ти е с думи..
За вечността, за пътя без компас.
За всички мънички неща, но помежду ви..
Където нечии ръце запретвали са твоите ръкави.
Тук нямат място моите ръце.
Тук няма място за очи кафяви.

Събудих се в прегръдките ти чужди.
Защо обичала си някой друг?

27.11.2010

неделя, 21 ноември 2010 г.

Бетовен

Трябва ли ни любов, за да дишаме?
Дишане или любов би избрал?
Бетовен, без слух, пак нещата си писал е.
И не се е отказал.. И не се е предал!

***

Да ти вземат музиката,
но да продължиш
да обичаш..

21.11.2010

вторник, 16 ноември 2010 г.

Покана

В разкъсаната ми фланела побери се,
където, като малък, събирах си череши.
Фланелата е още здрава,
фланелата е още здрава..
фланелата..

Но къде "подягодите" са черешите?

16.11.2010



понеделник, 15 ноември 2010 г.

Когато кадърът изщрака

Къде ли си?
Не съм те виждал от години.
А някога така силно се обичахме..

Добре ли си?
За пътешествие замина ли?
Свободна ли си, както се заричаше?

Всеки път,
когато снимам, те усещам.
Когато кадърът изщрака.

Така вървят
годините - на въртелешка.
"Пътув, пътув" ми казва влакът.

Аз пазя си, все пак, един
кадър, ако пак се срещнем.
За една усмивка може би..

дори през радостни
сълзи горещи.

15.11.2010

събота, 13 ноември 2010 г.

Двадесет и две


Двадесет и две годишно, отлежало.
Истинско. Не ме предлагат за менте.
Използваш ме.
Изпиваш ме до дъно ожадняла
и вливам се във теб за миг поне.

А после ме сънуваш, може би случайно.
Будиш се, забравила за вчера.
В сърцето си ти криеш малка тайна
и чувстото, че някой те намери.

Тихо е в горчивото ми утро.
Доливаш си от празната ми стомна.
Усмихваш се.
Дали си радостна, че утре
нищо от това
ти няма да си спомняш?

14.11.2010

вторник, 9 ноември 2010 г.

Свобода

С високо вдигната глава!
Със вик на бойното поле.
С юмрук в лицето на врага.
С горящо от любов сърце..
С очи, презиращи през сЪлзи!
С уста, ругаеща през вятър!
С коси, преплетени на къдри
от дъжд, от кръв, от мръсен пясък.
Небето се тресе от този крясък,
от пулс на хиляди сърца..
Това не е любов.
Това не е любов.

Това е обичта на свобода.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Краят

Къде съм?
На път към теб, но все не те достигам.
Да покорявам себе си, ала не се откривам.

Къде си?
На път към мен, ала е само в сънища.
Да укротяваш себе си поне за мъничко.

Къде сме?
Вървим ли заедно или сме в две посоки?
А някой каза ли "начало"?
Изричаме запомнените реплики жестоко,
а после е завеса.
Аплодисменти за кръжока.
Поклон..
и вече нищо не е цяло.

За да ме спасиш отново

Бъди свободна като други птици.
Сама по-лесно ще летиш.
По-бързо ще намериш сито
и мен от теб ще отделиш.

Моите крила - бодливи са.
Ръцете ми - по-груби стават.
Устните ми по-горчиви са
и все по-рядко обещавам.

Летя по-близо до земята,
защото падането ми е навик.
Забравих как се вярва в чудесата,
но тогава как да се надявам?

Оставям те.
Готов за падане сега..

Спасяваш ме.
Летя на твоите крила.

сряда, 3 ноември 2010 г.

На белия лист,
където нищо не пише.
Там те търся. Там.
Искам да те създам
с думи,
но не мога.
Няма те.
Къде си?
Къде си?

Тук те търся. Тук.
На белия лист,
на който нищо не пише.



Търсещ.
Търсещ в музиката.
Търсещ в песните.
Търсещ, моногамен.

Изгубен.
Изгубен в думите.
Изгубен в превода.
Изгубен в чат програма.

Намерен.
В минали спомени.
В минали чувства.
Намерен?

Исках те

Но явно заблуждавах себе си
в поредния последен път.
Изход ще ми бъде времето,
а спомените - шумен кът.

Съдбите ни, уви, не са преплетени,
но може в песните ми да се видиш.
Защото с музика дойде в сърцето ми
и с музика ще си отидеш.

вторник, 2 ноември 2010 г.

Въздух

Разпилей ме. 
Като мъничко глухарче
на безброй летящи късове.
С едно поемане на дъх.

Засмей се -
сякаш на другарче,
когато полетя
и всичко стане мъх.


Но защо си тъжна?
Ти ме откъсна.
Ти ме изживя.
Ти.


Аз просто се оставих
на допира студен.


Но вече скитам с вятъра.
И вятърът е в мен.

събота, 30 октомври 2010 г.

Алкохол

Още чаша ми налей!
Защото времето не ме лекува.
Онази песен ми изпей,
която с крак добре тактувам,


за да бъда твоя ритъм.
Твоя пулс поне за миг!
За да чувстам и изпитам
щастие, дори без лик,


без собственост. Съвсем назаем.
Чашата горчи, но не от вино.
Двамата със теб добре го знам - 
ще спра, когато си заминеш.


Защото те усещам във гръдта си..
Отвътре тропаш,
ала как да те открия?
Налей ми само още чаша -
наведнъж да те изпия.

Blaze