За онези моменти, в които наистина живеем.
Другото ми аз
За падащите звезди и изправените хора
сряда, 3 ноември 2010 г.
На белия лист,
където нищо не пише.
Там те търся. Там.
Искам да те създам
с думи,
но не мога.
Няма те.
Къде си?
Къде си?
Тук те търся. Тук.
На белия лист,
на който нищо не пише.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар