Двадесет и две

Двадесет и две годишно, отлежало.
Истинско. Не ме предлагат за менте.
Използваш ме.
Изпиваш ме до дъно ожадняла
и вливам се във теб за миг поне.

А после ме сънуваш, може би случайно.
Будиш се, забравила за вчера.
В сърцето си ти криеш малка тайна
и чувстото, че някой те намери.

Тихо е в горчивото ми утро.
Доливаш си от празната ми стомна.
Усмихваш се.
Дали си радостна, че утре
нищо от това
ти няма да си спомняш?

14.11.2010