неделя, 7 ноември 2010 г.

За да ме спасиш отново

Бъди свободна като други птици.
Сама по-лесно ще летиш.
По-бързо ще намериш сито
и мен от теб ще отделиш.

Моите крила - бодливи са.
Ръцете ми - по-груби стават.
Устните ми по-горчиви са
и все по-рядко обещавам.

Летя по-близо до земята,
защото падането ми е навик.
Забравих как се вярва в чудесата,
но тогава как да се надявам?

Оставям те.
Готов за падане сега..

Спасяваш ме.
Летя на твоите крила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар