За онези моменти, в които наистина живеем.
Другото ми аз
За падащите звезди и изправените хора
сряда, 3 ноември 2010 г.
Исках те
Но явно заблуждавах себе си
в поредния последен път.
Изход ще ми бъде времето,
а спомените - шумен кът.
Съдбите ни, уви, не са преплетени,
но може в песните ми да се видиш.
Защото с музика дойде в сърцето ми
и с музика ще си отидеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар