петък, 16 декември 2016 г.
вторник, 6 декември 2016 г.
Пояс
а думите ти сгъват се небрежно.
Мислите са хванати
на щипки от простора.
От колко ли вселени
в теб не си подреждал?
Когато сам със себе си останеш
пред бездната на хиляди въпроси..
Когато в шепите си спомените хванеш
и ги захвърлиш със въпроса - "За какво са?".
Лъч надежда в джоба щом откриеш,
в добре забравеното и измачкано сърце,
дали го подаряваш? Или ще го скриеш?
Ще остане ли за малко слънчево поне?
Но няма бряг, когато мисълта
сама дълбае своята основа.
Единтвен пояс се оказва любовта,
но кой е казал..
...че трябва да е нова?
06.12.2016
сряда, 7 септември 2016 г.
Моето щастие
може нещо отвътре да вземе.
От мен. От вечността.
От нищото, струпано в мене.
Да го отнесе. Да го разглоби.
Да остана само на части.
Единствено тя знае как се строи
счупено - моето щастие.
петък, 5 август 2016 г.
Неусетно
До нови срещи, необятно море!
Пъстро-бурно и сладостно синьо.
В твоята нежност времето пак ще спре
и пак неусетно ще си замине..
03.08.2016
вторник, 26 юли 2016 г.
Жмичка
Заспива пред очите ми дете
в прегръдките на прашното ми огледало.
Отвори очи, за мъничко поне!
Кажи, че миналото не е отлетяло!
Не са били измислица игрите ни на жмичка.
Фигурите в облаците кой ли ги донесе?
Когато сам се гонех и бягах си самичък.
Когато дълго биех се с измислени човеци.
Когато влюбих се. Когато тя си тръгна.
Когато първи думи от сърцето се отронят.
Когато тя поиска отново да се върне,
но вече беше време и тя да ме погони..
Но става мокро огледалото от дъх
и образът топи се в своята забрава.
"Царски път до 10" отнякъде дочух
и хукнах бързо,
за да се спасявам.
27.07.2016
вторник, 5 юли 2016 г.
Пеперуда
Хоризонт във твоите очи.
Точици - затворени във ириси.
Пясъчен часовник без стрелки.
Някой ме събуди - ти ли си?
Бряг без кораби, море бездънно.
Свят през призма на лимони.
На тъмно някой ме прегърна
и ме остави дълго да си спомням.
Звезди разхвърляни,
сърце без орбита.
Залезно небе в безкрая.
Имаш пеперуда на врата,
бездомна.
пратих я
да те познае.
05.07.2016
сряда, 29 юни 2016 г.
Пеперуда
Танцуват гълъби на моята улица.
Тихи, бели гълъби.
Разхвърлят звездите,
изгасят луната.
Тъмно и тихо е на моята улица.
Нареждам спомени с карти във куличка.
Скрити в тях са думите.
Бързо отлитат
към светлината.
Отново подреждам своята куличка.
Една пеперуда ми кацна в ръцете
и разказва ми своите сънища.
29.06.2016
вторник, 28 юни 2016 г.
Щурци
Никога на заем не съм те прегръщал.
Никога дълго не съм те мечтал.
Зная, че няма при мен да те върна.
Земята от търсене да преобърна,
аз и ти вече всичко сме дали.
Не мога да бъда мечтаното всичко.
Не съм и не се заблуждавам.
Полет имат и самотните птици.
В зората си всяка мечта е учител
и дълго в сърцето остава.
Вятърът тъкмо притвори очи.
Мисълта отново с хоризонта полита.
Небето е все така във звезди.
Едно дете си говори с щурците
и разказва им как се лети.
28.06.2016
понеделник, 27 юни 2016 г.
Стъпки
Хлъзгави стихове ме карат да падам.
Не страдам! Съжалявам - не страдам!
Перото - изсъхнало като устни в пустиня.
Невинен? Дали съм невинен?
Дъждът трополи по моя прозорец.
Нагоре! Поглеждам нагоре!
Луната замеря ме с думички мокри.
По покрива. Бавно по покрива.
Котешки стъпки от спомени разни.
Напразно. Дали е напразно?
28.06.2016
неделя, 26 юни 2016 г.
Точка
Когато светът ти е мъничка точка.
Затворил очите, пространство намираш
и гмурваш се бързо,
без мисъл,
безсрочно..
Когато таиш под езика две думи,
а този живот назад не се връща..
Когато те срещам отново в съня ми,
но бързо изчезваш и в ден се превръщаш.
Когато просто ме е страх да призная.
Когато ти си от друга планета.
Ах, защо толкова много не зная?
И толкова искам да не бъдеш отнета..
26.06.2016
четвъртък, 23 юни 2016 г.
Лято
Сънят по сутрешните мигли.
Усмивката на слънчоглед в полята
към порив, който да достигна!
Мисъл - разплетена, изпята.
Вятърът когато се повдигне..
Допирът, дъхът й до ръката.
Сърцето ми, когато ми намигне..
Погледът,
със който ме открадна..
24.06.2016
Лято
Сънят по сутрешните мигли.
Усмивката на слънчоглед в полята
към порив, който да достигна!
Мисъл - разплетена, изпята.
Вятърът когато се повдигне..
Допирът, дъхът й до ръката.
Сърцето ми, когато ми намигне..
Погледът,
със който ме открадна..
24.06.2016
понеделник, 13 юни 2016 г.
Атоми
Не губи надежда, когато няма път.
Мечтите щом са мраморни и тежки.
Когато луташ се в безкрайността отвъд.
Когато дълго в себе си се вглеждаш.
Когато вярата е лъгана, изтрита,
а в кътчетата няма топлина.
Небето - с недостигнати очи покрито.
Луната - кръгла, чакаща, сама.
Вдигни очи. Там някъде те търси вятър.
В спокойствие на атоми и обич.
05.2016
четвъртък, 2 юни 2016 г.
Нощем
Че по-трудно заспивам, когато
цяло ято вълшебни стрели
преминават край мен като вятър.
Всеки кадър от този спектакъл.
всеки поглед, във който потъвам.
Всеки допир - ще бъда приятел..
Всеки дъх - сякаш пак те сънувам!
Дали не греша, че споделям ти всичко?
Че все още имаш място в сърцето.
Събирам си всичките чувства и мисли
и сгъвам ги скрити тук при детето,
което
заспивайки тихо във мрака
все още те чака.
02.06.2016
сряда, 30 март 2016 г.
Порив
На този порив не трябва пристанище,
а само посока и вятър с прозорец!
Разкъсай платната, мини всяка граница
и дай на небето си да се разтвори!
Вдигни го със шепи да литне в незримото,
където достига отвъд световете!
Не го пази в тайна (така ще изстине
незнайно и скрито дълбоко в сърцето).
Дай глас на въздишката!
Дай тон на гласа!
Което оставиш във теб е излишно!
Което политне, оставя дъга
и дълго след теб
ще остане да диша..!
30.03.2016
четвъртък, 24 март 2016 г.
Защото някога преди
Ще бъда вятъра по твойта кожа.
Ще съм листата
на изстиналото лято.
Ще съм страната, от която
най-тягостно вали!
Ще бъда пропаст падаща нагоре.
Един от кадрите на твоите разтвори
(очите на забравените хора)
в снимките,
останали встрани.
Ще бъда връхчето на черния молив.
Във стъпките на старото пиано.
В нота, изправила се рано
на последната размерност от мотив.
И само по веднъж ще се явявам
погледнеш ли нагоре към простора
да докосна бавно
огледалното ти рамо
и в спомените пак да се разтворя.
24.03.2016
вторник, 22 март 2016 г.
Щрих
Събирам чертите ти с очи
и търся себе си във твоя сборник.
Колко странно-сладко е, нали?
Без нищичко да значи
червеният ни вторник.
23.03.2016
петък, 18 март 2016 г.
Взор
Взряли са се нощните звезди във мен.
Една изгубена любов - очите,
заспали дълго, а е вече ден.
Останало, каквото е останало,
но скрито.
Казано, каквото казано,
но още
държи като плашило,
в шепите си свило,
безсънните ми нощи.
А изгревът е близо!
Душата ми към тебе слиза
да търси нощем своето възмездие..
изгубена сред хиляди съзвездия.
18.03.2016
четвъртък, 25 февруари 2016 г.
На части
Обичам те безспирно.
Обичам те докрай.
Обичам те дори да няма рай.
Обичам те безгласно.
Всяка сламка. Всеки дъх.
Достигам недостигнатия връх.
Обичам твърде бавно.
Всеки допир, всеки миг.
В живота си съм без участие.
Аз искам все да съм велик.
Но оставам неразбрано романтик.
И бавничко събирам те на части..
25.02.2016
вторник, 23 февруари 2016 г.
Не бързам
Пътищата - разделени.
Преследвам своята мечта
дори да нямам
никого до мене.
Филмът да е лента без актьори.
Спектакълът ми - кратък, тих и моно.
Хоризонтите са моите декори!
Краят на целта е твърде илюзорен..
А щастието - толкова е близо!
Пътят, истината и мига.
Не бързам от кометата да слизам,
за да докосна тихо
всяка мъничка звезда.
23.02.2016
петък, 12 февруари 2016 г.
Никога
Последният ми порив е морето.
А първият е музика - вълни..
Не си забивай грешките в сърцето.
То никога не лъже
и няма да сгреши.
12.02.2016
сряда, 6 януари 2016 г.
Съмнение
Когато хоризонтът на неясното е пред очите,
а сърцето ти е пълно с непознати океани.
Когато се опитваш да запазиш нещо скрито,
но то не може дълго скрито да остане.
Когато стъпваш все напред със вярата
и тя не се събира в мъничка верига.
Когато слепотата ти е външна, а промяната
е в дълбините ти и на ръцете си те вдига.
Когато време е отново да поемеш
през онзи тъмен мрак на своето съмнение.
2016