вторник, 28 юни 2016 г.

Щурци

Никога на заем не съм те прегръщал.
Никога дълго не съм те мечтал.
Зная, че няма при мен да те върна.
Земята от търсене да преобърна,
аз и ти вече всичко сме дали.

Не мога да бъда мечтаното всичко.
Не съм и не се заблуждавам.
Полет имат и самотните птици.
В зората си всяка мечта е учител
и дълго в сърцето остава.

Вятърът тъкмо притвори очи.
Мисълта отново с хоризонта полита.
Небето е все така във звезди.

Едно дете си говори с щурците
и разказва им как се лети.

28.06.2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар