сряда, 27 февруари 2013 г.

Аве

Света го зная - той е карта!
Вървя уверено сред истини!
Не обяснявай!
Всичко ми е ясно!
Разбирам от живота си!
Наистина!

Неистово!
Обичам те, неистово!
Обичам те без граници и мярка!
Хах.. спокойно.
Шегувам се.
Шегувам се, наистина!

Съвсем не съм чак толко полудял.
Станал съм загубен и простак.
Просто съм останал тук - нецял,
опитвайки се да обичам пак..

Сестра ми е във Холивуд и снима!
И аз ще бъда някой ден при нея!
А ти - ако можеш.. прости ми.
Прости й и на нея.

Каза че там добре си прекарва.

А ти..
на всичко ли вярваш?

27.02.2013

петък, 8 февруари 2013 г.

Пламъци

Излезни от живота ми, Искане!
Загаси всеки въглен във мен!
Всяка мисъл е твърде неистова..
Този пламък ме прави пленен.

Изгасни, както скриваш звездите си,
буреносно, червено небе!
Тази песен измива очите ми,
за малко, за малко поне..

Загърни ме със вятър, но пролетен!
Изморих се от толко лета.
Прегърни ме тук в мисъл за полета
на хиляди птици в нощта!

Замислен за всички онези планети -
разбъркани, топли слънца!
Те сякаш летят, за да пазят небето,
когато залязва деня..

Само шум на листа и мирис на дъжд.
Само шум на сърца и обичане!
Дали пък човек не обича веднъж..
само, само веднъж.. до отричане?

08.02.2013

вторник, 5 февруари 2013 г.

Сънища

Като празна кутия за писма
претърсвам сърцето си за думи.
Но няма те и сякаш..
никога не си била.
Защо тогава те сънувам?
Изправих се със болката в очи
и нямам повече какво да губя!
По-силен съм!
По-силен от преди!
Защо все още те сънувам?
Разравям в огъня, отдавна негорял..
Наливам нов на дъното на пепелта!
Но не гори.. И споменът е изгорял..
Кутията е празна! Никакви писма.
И пощенските гълъби
не искат да летят..
Дали не си отиде вече
миналото лято?
Забравили са.
Не знаят помежду ни път.
Летят единствено
на сляпо, непознато..

Колко трудно е
да сгънеш
лист на две
от кратки думички?

Но твърде късно е.
Дори дете
не вярвя вече
в моите сънища..

05.02.2013