вторник, 5 февруари 2013 г.

Сънища

Като празна кутия за писма
претърсвам сърцето си за думи.
Но няма те и сякаш..
никога не си била.
Защо тогава те сънувам?
Изправих се със болката в очи
и нямам повече какво да губя!
По-силен съм!
По-силен от преди!
Защо все още те сънувам?
Разравям в огъня, отдавна негорял..
Наливам нов на дъното на пепелта!
Но не гори.. И споменът е изгорял..
Кутията е празна! Никакви писма.
И пощенските гълъби
не искат да летят..
Дали не си отиде вече
миналото лято?
Забравили са.
Не знаят помежду ни път.
Летят единствено
на сляпо, непознато..

Колко трудно е
да сгънеш
лист на две
от кратки думички?

Но твърде късно е.
Дори дете
не вярвя вече
в моите сънища..

05.02.2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар