събота, 29 август 2015 г.

Вятър

Вятър са думите, които
тихо седят на небцето.
Сгъвам пак облаци скрито
и дълго ги търся там на небето.

Шепот е сега мисълта ми.
Само аз я чувам - безсилна,
влачеща бавно, отново страха ми
към тяло, отдавна изстинало.

Боря се с всички призрачни думи,
а те не остават в ръцете.
Има ли всъщност нещо между ни
или пак съм излъгал сърцето?

Допир - досущ като истина
се приплъзва по моето рамо..

Ти ли си, моя, изгубена?
Или просто сънувам те само?

Вятър са всичките истини.
Времето все се търкаля.
Понякога чувствам, че искам те,

но все така бързо
и сам се провалям.

29.08.2015

събота, 22 август 2015 г.

Остави ме

Помни ме, както помнят се съзвездия.
Не ме оставяй сам да полетя.
Живея всеки ден за своето възмездие,
но винаги оставам на своята звезда.

И правя се на много малък принц.
Посаждам шепи от червени рози.
Сърцето ми далеч не е изстинало
и търси своята любовна проза.

Но всичко е отрупано във стихове.
И бавничко разгъвам смачканата рима..

Не ме оставяй сам да полетя.

Пък ако трябва -
остави ме.

петък, 21 август 2015 г.

Комети

Луната и звездите са сами дула,
застинали във скута на сърцето.
Покривам ги със чаша вино на нощта,
но все по-силно и безмерно светят.

Нали така удавят се звезди?
Нали ще бъдем вечно вплетени?

Едно сърце остава да гори
и да подрежда своите комети.

21.08.2015

понеделник, 3 август 2015 г.

Храм

Когато си щастлив и пълен с цветове!
Палитра от дъга се е изсипала в кръвта ти.
Когато са наблизо всички богове -
на любовта, усмивките и сладките възприятия.

Когато през нощта
намираш нежност и във мрака,
разхвърляш всички страхове ненужни.
Когато с нетърпение към идващото чакаш
и все така си буден. Все така си буден!

А кротко и смирено се е сгушил в тебе спомен.
(Забрави ли какво е да те носят на ръце?)

Сърцето се превръща в храм.
Прозорецът - навън отворен.

Така е по-добре.
Така е много по-добре.

03.08.2015