Храм

Когато си щастлив и пълен с цветове!
Палитра от дъга се е изсипала в кръвта ти.
Когато са наблизо всички богове -
на любовта, усмивките и сладките възприятия.

Когато през нощта
намираш нежност и във мрака,
разхвърляш всички страхове ненужни.
Когато с нетърпение към идващото чакаш
и все така си буден. Все така си буден!

А кротко и смирено се е сгушил в тебе спомен.
(Забрави ли какво е да те носят на ръце?)

Сърцето се превръща в храм.
Прозорецът - навън отворен.

Така е по-добре.
Така е много по-добре.

03.08.2015