събота, 29 август 2015 г.

Вятър

Вятър са думите, които
тихо седят на небцето.
Сгъвам пак облаци скрито
и дълго ги търся там на небето.

Шепот е сега мисълта ми.
Само аз я чувам - безсилна,
влачеща бавно, отново страха ми
към тяло, отдавна изстинало.

Боря се с всички призрачни думи,
а те не остават в ръцете.
Има ли всъщност нещо между ни
или пак съм излъгал сърцето?

Допир - досущ като истина
се приплъзва по моето рамо..

Ти ли си, моя, изгубена?
Или просто сънувам те само?

Вятър са всичките истини.
Времето все се търкаля.
Понякога чувствам, че искам те,

но все така бързо
и сам се провалям.

29.08.2015

Няма коментари:

Публикуване на коментар