вторник, 21 юли 2015 г.

Нощта

Така невинно събужда се нощта.
Изхлузва се по къси, тъмни пълнолуния.
Разхвърля си косите до някоя звезда,
а после дълго гледа другите събудени.

Отпива от останалото тъмно, тежко вино,
разлива се във нея с алена окраска.
И спира всеки филм - тя има свое кино
и дълги, тъмни вени, пулсиращи прекрасно.

И с трепета си в дъх събира всичките мечти,
издиша бавно падаща луна.
Дали ще можеш нещо да намислиш ти
или ще гледаш дълго във очите на нощта?

И някак тихо става, когато тя заспива.
И бавничко трептят студените звезди.

Нощта тъй бързо,
тъй бързо си отива.

Със всичките намислени,
изстинали мечти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар